Амбър Кей - Джена

Измъквайки се от топлата прегръдка на Джена, Джейсън неохотно изпълзя от импровизираното им легло и даде на коня овеса, от който се нуждаеше. После протегна изтръпналите си мускули и погледна към намръщеното небе, осъзнавайки, че е по-късно, отколкото мислеше. Облаците, скриващи слънцето, бяха объркали вътрешния му часовник и той се бе успал.

Нахлупвайки шапката си, макар и тя да бе мокра колкото дрехите му, Джейсън се върна на мястото, където Джена продължаваше да спи. Кокът й се бе разхлабил още повече и кичурчета коса обгръщаха лицето й в огнен ореол. Гъстите кафяви мигли подчертаваха бледността на кожата й, а устните й бяха извити нагоре като розови листенца.

Беше по-хубава, отколкото можеше да си представи, красотата й бе едновременно и физическа, и духовна. Късметът го бе изпратил не другаде, а точно пред нейната врата.

Ала късметът нямаше да остане с него, ако губеше време. Отърсвайки се от приятните мисли за любовта си към Джена, той я разбуди с пестеливи думи и започна да събира нещата им. Щеше да има по-добро място и време да я люби.

Джена отвори очи и погледна сънено към небето. Времето бе станало от лошо по-лошо, а вчера си бе мислила, че вече нищо не е в състояние да увеличи изпитанията им. Но ето че природата я опровергаваше.

— Благодаря — изрече тя, когато Джейсън й подаде последното парче сирене. Бяха свършили хляба предния ден, вече бе започнал да мухлясва. Сега им оставаше само малко сухо месо.

Краткото кимване в отговор изразяваше по-ясно от всякакви думи какво мисли за деня. Явно и двамата бяха на едно мнение.

Единственото, което я топлеше, бе споменът за прегръдките на Джейсън. Въпреки изгарящото желание, възпламенено от мислите й, тя продължаваше да е безкрайно нещастна. Внезапно, вместо да заобиколи малка групичка постройки, Джейсън се насочи право към тях. Тя знаеше, че го прави заради нея и не можеше да му позволи.

Пришпорвайки коня си в галоп, тя го настигна.

— Джейсън, недей. Добре съм.

Той се обърна да я погледне. От периферията на шапката му капеше вода.

— Джена, по теб не е останало сухо място. Устните ти са посинели от студ. Тази нощ ще преспим на топло.

Трябваше да го убеди, че се чувства добре.

— Може да съм мокра и да ми е студено — нямаше как да отрече очевидното, — но съм издържала и на по-лошо от това. Не бива да поемаме такъв риск.

Той я погледна изпитателно, после вдигна рамене.

— Е, ти може и да си направена от по-здрав материал, но аз не съм.

В тъмнината, подсилена от облачното небе, тя не успяваше да го види ясно. Сега, в златистата светлина, идваща от вратата на една кръчма, която някой току-що бе отворил, тя видя колко са изтънели устните на Джейсън и колко бе бледа кожата му. Изглеждаше тъй, сякаш всеки миг ще се строполи от седлото.

— О, господи, каква егоистка съм.

Без да се колебае и секунда, Джена скочи на земята, потъвайки до глезените в кал. Но това омекоти слизането й от коня, което в противен случай щеше да й причини болка, понеже краката й бяха толкова изтръпнали, колкото и предната нощ.

Джейсън последва примера й. Поемайки юздите на двата коня, той ги завърза за един стълб, тъй като никой не им се притече на помощ.

— Господи — измърмори той, докато водата се стичаше между пръстите му от подгизналата й пелерина, — ти си по-мокра, отколкото мислех.

Тя успя да се усмихне, но не каза нищо, докато пристъпиха прага. Топлина — като стена от пламъци ги посрещна за добре дошли. Едва след това тя се огледа наоколо. Голямото помещение бе празно, с изключение на двама грубовати мъже, вероятно фермери, които се грееха край камината, стискайки в ръце големи чаши. Въпреки това миришеше силно на пот и вкисната бира.

— Не е много — каза й Джейсън на ухо, — но ще свърши работа.

— По-добре, отколкото навън — съгласи се тя.

Той й се усмихна благодарно и тъкмо тогава от една странична врата се появи слаб човек с мръсна сива престилка, препасана на кръста. Явно собственикът, който ги огледа изпитателно.

— Какво ще обичате? — каза накрая на фламандски, едва движейки устни.

— Искаме стая — отвърна Джейсън на същия език. Джена се постара да не издаде изненадата си. Не бе разбрала, че вече са в Белгия. За тях бе добре, че Джейсън говореше фламандски, макар и не тъй добре като френския. Тя знаеше само английски, френски и италиански.

Веднага след тази мисъл я обзе закъсняло любопитство какво ли още знае Джейсън. Беше забележително образован, за да е само шпионин. Вече толкова време бяха заедно, а едва сега й хрумна да се запита какъв е той всъщност.