Амбър Кей - Джена

— Джена, само за тази вечер ми повярвай, че те обичам и че нищо друго няма значение освен удоволствието да бъдем заедно.

Надникна в очите му и там прочете такова искрено обещание за щастие, че всичко останало сякаш се смали. Ужасно много й се искаше да бъде точно така.

Не издържа погледа му и сведе глава. Дали любовта й към този мъж не беше грешна? Тя не смяташе така.

Джейсън не беше я помолил да се омъжи за него, а само за една любовна нощ. Онова, което те двамата правеха сега, нямаше да отнеме нищо на Ричи. Ричи не я обичаше и не желаеше нейната любов. Привличаха го парите й, които щеше да получи, щом се оженеха. А междувременно тя можеше да отдаде любовта си, тялото си, душата си на този мъж, който бе коленичил пред нея — на Джейсън.

Джена се свлече на колене до него, тъй че сега вече ги разделяше само въздухът, който дишаха.

— Джена — прошепна Джейсън и името й прозвуча като любовна клетва, а ръцете му някак собственически обгърнаха тялото й.

Ето за това бе копняла, помисли си го и се отпусна в силната му прегръдка. Главата й бе отметната назад, очите й — притворени, цялата му се отдаваше.

— Винаги ще те обичам, Джейсън.

Очите му светнаха от задоволство, раменете му се напрегнаха под дланите й.

— Тогава ми позволи да те любя. Нека да довършим онова, което започнахме в онзи проклет обор.

Тя се усмихна, като чу с каква ярост произнесе последните думи, и лекичко прокара пръсти по брадичката му.

— Аз имам много приятни спомени от „онзи проклет обор“.

Джейсън хвана ръката й и зацелува пръстите един но един.

— О! — простена тя. — Не знаех, че такова просто нещо може да е толкова… толкова… — Не знаеше как да го нарече, само искаше това никога да не свършва.

— Да ти е за урок, за да не ми се подиграваш — шеговито каза той.

Смехът й глухо отекна в малката стая.

— Ако трябва да плащам по този начин, задето ти се присмивах, можеш да бъдеш сигурен, че често ще го правя.

— Дръзко момиче.

Ръцете му обгърнаха талията й и той започна да разкопчава копчетата на гърба й.

— Студена си като лед, а и от тези мокри дрехи няма да ти стане по-топло.

Тя потрепера — колкото от сръчните движения на пръстите му, толкова и от студ.

— Така е, но същото може да се каже и за твоите дрехи.

Също толкова жадна да усети докосването на голата му кожа, тя се стараеше да смъкне дрехите му. Но все още не успяваше.

— Много по-трудно е да те съблече човек — промълви Джена.

Джейсън се наведе и целуна нацупените й устни.

— Ето, разкопчах корсажа ти, сега ще ти помогна да свалиш моите дрехи.

Като каза това, той отпусна ръце надолу. Очите й се разшириха, когато зърна грубото платно на ризата, обгръщащо като втора кожа издутите мускули на широката му гръд. Джейсън имаше великолепно телосложение.

— Хубав си — промълви Джена, прокара ръце по бицепсите му й като стигна до шията, започна да разкопчава копчетата на ризата. Пулсът й се ускори и ръцете й започнаха да треперят.

— Не — възрази той, — ти си хубавицата.

Ръцете му се плъзнаха под корсажа й и започнаха да разхлабват връзките на корсета отдолу.

— Свали си ръцете! — строго каза тя. Очите му бяха разширени от желание.

— Трябва ли? Вече съм толкова близо до целта си.

Джена се засмя тихичко.

— Да, трябва, защото аз съм още по-близко до целта си.

Като въздъхна пресилено, той се подчини. Тя смъкна ризата от раменете му и за няколко минути се отдаде на удоволствието да съзерцава голия му торс. Мускулите му ясно се очертаваха, но не бяха прекалено груби. В желанието си да го докосне тя вдигна ръка и го докосна близо до раната.

Джейсън шумно си пое дъх, което я възбуди и я направи по-дръзка. Съзнавайки силата си, тя вдигна очи и му се усмихна. Разширените му зеници почти закриваха зелените ириси.

Той беше неин и Джена си помисли, че би могла да надникне в душата му, там, където се съхраняваше любовта му към нея. Това я направи по-смирена.

— Джейсън — тихо каза тя, като наблягаше на всяка дума, — вземи ме. Моля те!

На лицето му се изписа тържество, екзалтирано и първично. Той стана и я вдигна на ръце. Тревогата накара Джена да настръхне.

— Джейсън, пусни ме. Раната ти.

— Шшш! — тихичко я успокои той, докато я носеше към малкото легло, което двамата щяха да споделят. — Нищо ми няма.

Остави я на него и тя се излегна за малко, колкото да му позволи да свали високите си обувки, чорапите и панталоните си, след което се надигна и се подпря на лакът.