Амбър Кей - Джена

Беше късно през нощта, когато Джена и Хестър се прибираха у дома. Буреносните облаци от следобеда се бяха разпръснали и по ясното небе проблясваха диамантите на звездите и среброто на луната, но студът хапеше. Джена се загърна в самурената си наметка, припомняйки си предната нощ и как Джейсън се появи в живота й.

Мисълта за него беше достатъчна да я стопли. Добре ли беше или бе изтощен от треска? Не знаеше, но не успя да си тръгне по-рано от страх да не предизвика гнева и може би любопитството на Ричи. Не искаше годеникът й да се чуди защо е увеличила броя на лакеите или защо Алфонс не е постоянно с нея. Ричи беше такъв дърдорко, че щеше моментално да разпространи новината сред благородниците. Достатъчно беше, че Хестър знае, но пък беше необходимо. Оставаше й само да се надява, че леля й няма да проговори от страх за собствената си безопасност, ако не за друго.

Слизайки от каретата, Джена изчака да се покаже и леля й, преди да тръгне към входната врата, където Майкълс чакаше със запалена свещ да поеме наметките им.

— Майкълс — смъмри го Джена, — колко пъти трябва да ти казвам да не ни чакаш? Достатъчно лакеи ни придружават, за да стоиш толкова до късно.

— Милейди — поклони се Майкълс, но гласът му не трепна, — аз съм вашият иконом и като такъв трябва да съм тук, когато и да се върнете.

Джена поклати уморено глава, но знаеше, че за Майкълс това е въпрос на чест. Достатъчно дълго го познаваше.

— Както желаеш — каза тя, подавайки му наметката, после се обърна към Хестър: — Трябва да видя как е моят болен, затова ти пожелавам лека нощ, скъпа.

— Хм! — беше отговорът на Хестър. — Вместо да помагаш на оня нехранимайко да оздравее, по-добре си помисли върху това, което чухме тази вечер.

Джена замълча, разбираше, че Хестър се нуждае от успокоение, че оставането им в Париж е безопасно.

— Права си, скъпа, но всички са съгласни, че бягството на Наполеон още не означава, че се е насочил към Париж. Дори самият Луи не се бои.

Хестър отново изсумтя:

— Това тлъсто подобие на крал? Мисля, че би трябвало да трепери от страх чак до обсипаните си с диаманти обувки, но не, той е спокоен, значи и всички останали трябва да са такива.

Джена се въоръжи с търпение, макар че страшно й се искаше да изтича при Джейсън, но знаеше, че леля й нямаше да може да се качи в стаята си и да заспи спокойно.

— Скъпа моя лельо, щом чуем, че Луи е избягал, обещавам ти, че и ние ще сторим същото. Дори ще предупредя Алфонс и Майкълс да имат готовност.

— Добре — неохотно отвърна Хестър. — Май ще трябва да се задоволя с това.

Джена поклати глава и преглътна раздразнението, причинено от последните думи на Хестър. Леля й не искаше да я ядоса, просто говореше каквото й падне.

После, не виждайки причина да се тревожи за бягството на Наполеон отсега, Джена изхвърли Хестър и безпокойствата й от съзнанието си и изкачи стъпалата, нетърпелива и в същото време бояща се от това, което можеше да завари. Ако Джейсън имаше треска, тя не би могла да направи друго, освен да го наложи с кърпа, потопена в студена вода.

Отвори вратата с треперещи пръсти и надникна вътре. Огънят беше угаснал, нямаше запалени свещи. Алфонс спеше, проснал се в креслото до камината, с изпружени крака.

„Дано да нямаш треска!“ — молеше се мълчаливо Джена, докато си поемаше дълбоко дъх и се приближаваше до леглото.

Не искаше да запали свещ и да рискува да събуди Джейсън или Алфонс, и двамата се нуждаеха от сън. Джейсън бе едно тъмно очертание в мрачината на леглото и тя присви очи, за да вижда по-добре. Лежеше по гръб и едната му ръка закриваше очите.

Спирайки до ръба на леглото, тя се заслуша. Дишането му бе бавно и равномерно. От полуотворените й устни се изплъзна въздишка на облекчение.

Просто за да се увери, тя се наведе напред в желанието си да го докосне. Сърцето й заби по-силно. Ами ако се събуди, докато ръката й е върху него? Имаше нещо невероятно интимно в допира на пръстите й до бузата му, докато спи, нещо, което би направила само една любовница.

Беше топъл, а трябваше да е по-студен в хладната стая. Загриза я безпокойство. Постави дланта си на челото му, за да е сигурна. Кожата му беше суха. И той спеше кротко. Можеше да спи цяла нощ, ако не го безпокоят. В този момент той се нуждаеше от сън, а не от някой, който се мотае край леглото му.

Трябваше да го остави, но не й се искаше да го стори толкова бързо. Прокара пръсти по лицето му и спря върху твърдите очертания на устните. Дали изпитваше желание да я целуне? Тя копнееше да я целуне, макар да си казваше, че няма да е редно.