Амбър Кей - Джена

— Глупак! — Тя се втурна напред и уви ръце около кръста му, за да го подкрепи. — Твърде слаб сте дори да стоите прав, камо ли да се облечете.

Миришеше на лимон и дезинфекцираща пудра. Не беше неприятно и тя знаеше, че винаги ще свързва тези миризми с него. Докато го държеше, топлината от телата им засилваше аромата и тя едва се сдържа да не вдигне лице и да го целуне по устните, които бяха толкова близо. Той беше болен, но голям инат.

— Проклятие, жено! Не сте ми болногледачка — изрева той, олюлявайки се, преди да си позволи да се наклони към нея. Нестабилността му направи следващите думи бавни и премерени, сякаш говореше на идиот: — Не е ваша работа да решавате. Имам да върша нещо изключително важно, а не мога да го сторя в леглото. Колкото по-рано стана, толкова по-бързо ще се възстановя. Знам го.

— Ха! — Джена си пое дълбоко дъх, той не беше перушинка, и тя усещаше, че започва да се уморява. Ако той съвсем загубеше равновесие, и двамата щяха да политнат.

— Вие сте едно голямо дете, а аз съм вашата болногледачка. И се държите точно тъй, както очаквах.

Очите му се разтвориха широко, пронизващи я невярващо.

— Както сте очаквали? Та вие изобщо не ме познавате.

— Знам достатъчно, за да разбера, че сте твърдоглав, своенравен и арогантен. Знам също, че настоявате да правите нещо, за което още не сте готов. Няма да ви го позволя. — Тя решително сви устни и доби кураж да го погледне в очите. Той се засмя и в резултат двамата изгубиха равновесие.

— О, не — простена Джена и се наклони назад, надявайки се да успее да го задържи, преди да паднат върху леглото.

— О-о! — От дробовете му излезе силна струя въздух, после двамата се озоваха на леглото. Джена падна отгоре му, ръцете й все още го обгръщаха.

Крайниците им се преплетоха, тялото й легна плътно върху неговото. Там, където кожата им се допираше, тя усети да я пронизват все по-усилващи се токове на наслада. Почувства как се свиха мускулите му под нея и видя болката, проблеснала в очите му, преди да ги затвори.

Копнееше до го целуне, бе толкова близо до нея, искаше й се да опита вкуса на устните му поне веднъж, да задоволи глада, който нарастваше в нея, откакто я бе нарекъл огнен ангел. Но не можеше. Джейсън бе ранен, а тя бе обещана на друг мъж.

Тя се опря на раменете на Джейсън, опитвайки се да се повдигне и да се отдалечи от опияняващата близост на тялото му. Ръцете му около талията й се затегнаха, задържайки я от кръста надолу, но позволявайки й да повдигне горната част на тялото си.

— Джена — прошепна той, гласът му беше дрезгав. Усещаше как той трепери под нея. Толкова бе лесно да наведе устни към неговите. Нали това искаше? Искаше го и той.

— Не можем — успя да изрече тя през вдървените си, изсъхнали устни. — Не е редно.

— А и аз съм твърде слаб — добави той с кисела усмивка, мъката, която изпитваше, прозираше в напрегнатия му глас.

Този път, щом тя се надигна, той я пусна. Изправяйки се, тя изглади полите си, опитвайки се да възвърне самообладанието си, преди да го погледне.

Очите му бяха потъмнели от болка и от още нещо, което тя трябваше да забрави, че е видяла. Ричи беше като кинжал помежду им.

— Мъже — измърмори тя, думите с мъка излизаха от гърлото й, което започваше по малко да се отпуска.

Мислят си само за едно. А биха могли да използуват мозъка си за нещо по-разумно.

— Най-добре си вървете — каза той. — Права сте. Не съм готов да ставам от леглото и да се движа наоколо.

Горчивината в думите му разкъса сърцето й. Толкова неща искаше да сподели с него. Толкова искаше да научи за него, но не се осмеляваше.

— Ще изпратя Майкълс да види превръзката.

— Да — каза той. — Няма да е зле.

Тя се намръщи обезпокоено. Макар добре да го прикриваше, знаеше, че падането им сериозно го е наранило. Може би са се разкъсали шевовете и в такъв случай раната трябваше да се шие отново. Този път щеше да е по-трудно. Тя не беше безразлична към него и болката, която би изпитал той, докато го шие, щеше да направи задачата й много тежка. Освен това щеше да забави оздравяването му, нещо, което нямаше да го зарадва. Искаше й се да не се налага да страда отново.

Тя спря до вратата, искаше да говори с него за това, но знаеше, че сега не е време. Само би направила ситуацията още по-неловка. Вместо това, той заговори:

— Някой ден ще използвам всичко, което притежавам, много по-добре, Джена. Ако е рекъл господ, това ще стане скоро.

— О, не! — простена Джена, дясната й ръка лежеше върху челото на Джейсън. Той пареше като главня. — Защо го оставих днес?