Амбър Кей - Джена

Усети движение под пръстите си. Буден ли беше? Наведе се по-близо да види, но очите му бяха затворени. Устните му бяха извити в лека усмивка и тя се почуди дали сънува и ако е така, какво? Беше ли и тя в съня му? Ама че е глупачка.

Време беше да си тръгва. Беше толкова уморена, че започваше да си въобразява невъзможни неща. Все пак не устоя и за последен път го погали по страната.

Рано на другия ден Джена се облече в кремава муселинена рокля с високо деколте, богато гарнирана с дантела в слонова кост. Щеше да провери как е Джейсън и да закуси набързо.

Когато стигна до стаята му, чу гласове. Побърза да отвори вратата, надявайки се, че всичко е наред.

Джейсън се беше изправил в леглото с почервеняло от гняв лице, а Алфонс стоеше в долния край на леглото с широко разкрачени крака и свити на бедрата юмруци.

— Какво има? — попита тя спокойно, надявайки се да разсее част от напрежението.

Джейсън се обърна, чертите му моментално омекнаха, но отново се стегнаха, щом каза:

— Писна ми от грижи. Сега искам да се облека, а слугата ви не иска да ми даде дрехите, докато вие не му наредите.

Джена погледна към Алфонс и каза:

— Алфонс, можеш да си вървиш. Изкара дълга нощ, а и както изглежда, тази сутрин нашият болен е достатъчно добре сам да се оправя.

За момент помисли, че Алфонс ще откаже, но той кимна кратко в знак на съгласие и мина тежко покрай нея. Тя насочи вниманието си към Джейсън:

— Разстройвате го — каза, приближавайки до леглото.

— Бас ловя, че не е толкова трудно — рече Джейсън, ядът започваше да се оттича от напрегнатите му мускули. — И то за нещо толкова обикновено, като да ми върне дрехите. Кога ще ми ги донесете?

Говореше тъй, сякаш за него бе най-естественото нещо на света да се облече и да възобнови нормалните си занимания. Тя поклати глава при това твърдоглавие. Веждите му все още се бърчеха от болка, а когато се отпусна на възглавниците, тя видя, че устата му е напрегната.

— Изгорихме дрехите ви.

— Какво?

Тя потръпна от яростта, която заискри в очите му. Беше достоен противник, но не можеше да я изплаши. Вдигна рамене и дантелата на гърдите й затрептя.

— Бяха мръсни и просмукани с толкова кръв, че беше невъзможно да се изперат. Пък и ако ги бях дала на прислугата, щяха вече да са разнесли из цял Париж, че съм приютила някого, който е кървял като заклано прасе. Не бихте искали подобно нещо, нали?

— Така е — каза той. — Все пак трябва да се облека. Сигурно имате прислужник с моя ръст. Донесете ми негови панталони, риза и жакет. Надявам се, че не сте ми изгорили и ботушите.

— Не, ботушите ви са в гардероба — каза тя накрая, усещайки, че всичко друго щеше да е като развяването на червена кърпа пред бик.

Сигурно бе усетил колебанието й, защото заговори като човек, който знае, че го залъгват:

— Дрехите, или и вие ще ми откажете като лакея си? — Прокара пръсти през гъстата си коса, разрошвайки я на челото.

— Когато сте по-добре — каза тя, боейки се от следващите му думи.

Очите му се присвиха, а ръцете му стиснаха чаршафа тъй, че кокалчетата побеляха. Каза тихо:

— Да не би да искате да ме видите гол?

Изненадата я спря по средата на пътя й към леглото. Само Луиджи бе виждала така и осъзна, че й е интересно как ли би изглеждал Джейсън. Беше млад и мускулест, а Луиджи бе стар, с износено тяло. Да, тя искаше да го види, но знаеше, че пристъпват в забранена зона. Те не бяха един за друг. Това не биваше да се случва помежду им.

Задържа гласа си спокоен, докато казваше:

— А вие искате ли да ви видя гол? Няма да ми е за първи път, уверявам ви.

Той я изучаваше, сякаш пресявайки думите й за истинския им смисъл, после в очите му блесна закачливо пламъче.

— Жена с опит.

— Вдовица — бързо го поправи тя, обидена от подтекста в репликата.

Той кимна с глава, приемайки отговора й, а също и чувствата, които се криеха зад него, но беше неотстъпчив:

— Искам да ми дадете някакви дрехи.

— Когато сте по-добре — каза тя, успокоена, че той май е изоставил заплахата си.

По-бързо, отколкото Джена мислеше, че е възможно, той седна в кревата, придърпвайки чаршафа към себе си. Преди да успее да стигне до него и да го задържи, той се изправи до леглото, слабините му бяха покрити, но гърдите му останаха голи, с изключение на превръзката. Той се олюля, протягайки напред ръка, за да запази равновесие. Чаршафът се плъзна несигурно надолу, тъй че едва го закриваше, а очите му я гледаха твърдо и предизвикателно.