Стивън Кинг: Черният дом

Жената поглежда през процепа в стената и красивото й ли це се разкривява от тревога.

— Трябва да му помогнете, мила моя.

— Обичам го — едва чуто прошепва тя.

— И той ви обича. Но предстоят трудности.

— Защо е необходимо всичко това, Паркъс? Защо животът винаги изисква толкова много, а в замяна ни дава толкова малко?

Чернокожият старец я придърпва към себе си и я прегръща; тя не се противи, а отпуска глава на гърдите му. В тъмния коридор зад помещението, в което спи Джак Сойер, Паркъс отвръща на зададения въпрос с една-едничка дума:

— Ка.

ТЯ СЕДИ ДО леглото му през първата нощ на Пълноземната луна, десет дни след разговора с Паркъс в тайния ходник. Навън децата пеят „Денят на младите посеви“. В скута й лежи започната бродерия. Лято е, жарко и задушно лято, във въздуха витае тайнственост, типична за този сезон.

В същото онова помещение с платнени стени, издуващи се от ветреца, където някога лежеше двойницата на майка му, Джак Сойер отваря очи.

Софи оставя бродерията настрана, навежда се към него и нежно му прошепва:

— Радвам се, че се върна. Сърце мое, живот мой, любов моя — добре дошъл.

14 април 2001 г.

© 2001 Стивън Кинг

© 2001 Питър Строб

© 2002 Весела Еленкова, превод от английски

Stephen King, Peter Straub

Black House, 2001

Сканиране, разпознаване и редакция: maskara, 2008

Публикация

Стивън Кинг. Питър Строб

Черният дом

Превод от английски: Весела Еленкова, 2002

Дизайн на корицата: Димитър Стоянов — ДИМО, 2002

Редактор: Весела Прошкова

Коректор: Лилия Анастасова

Издателска къща „Плеяда“, София, 2002

ISBN 954-409-222–6

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/6698]

Последна редакция: 2008-12-01 20:55:19

Град в Югозападна Франция, считан от католиците за свещено място за поклонение. — Б.пр.

Съвременен американски кинорежисьор и сценарист, автор на Филми на ужасите. — Б.пр.

Училище за магии в романа на Джоан Роулинг „Хари Потър“. — Б.пр.

Герой от романа „Билбо Бегинс“ на Дж. Р. Р. Толкин (1892–1973 — Б.пр.

Роман от Чарлз Дикенс (1812–1870). — Б.пр.

Авторът визира трагичната съдба на колонията от последователи на пастор Джим Джоунс, които, тласкани от религиозен фанатизъм, обещаващ им задгробен живот, извършват най-мащабното масово самоубийство, познато в съвременната история. — Б.пр.

Герой от историческите морски романи на Патрик О’Брайън (1914–2000). — Б.пр.

Американски художник, поет, Философ, изкуствовед и политически ангажиран интелектуалец (1907–1975). — Б.пр.

Увеселителен парк в Санта Моника, щата Калифорния, построен през 1905 г. — Б.пр.

Американски джаз и суинг музикант, автор на Филмова музика. (р. 1925). — Б.пр.

Акробатичен джаз танц, разновидност на суинга, популярен през 30-те, 40-те и 50-те години. — Б.пр.

Вид енергичен джитърбъг по двойки. — Б.пр.

Популярен хит от 40-те години. — Б.пр.

Луксозен джазклуб на 42-ра улица и Ленъкс Авеню в Ню Йорк, където се събирали гангстери и известни личности. Името е алюзия към изисканата атмосфера на плантаторския юг, затова били подбирани единствено чернокожи изпълнители. Там започват кариерата си величия като Бинг Кросби, Дюк Елингтън, Каб Калъуей. — Б.пр.

„Верни приятелю“ — популярна реплика от сериала „Самотният рейнджър от Фран Страйкър“, традиционно свързвана с индианските диалекти. — Б.пр.

Герои от детски комикс от 50-те години, обновен през 90-те от Рай и Брад Джилкрайст. — Б.пр.

Американски популярен телевизионен минисериал, вълшебна приказка. — Б.пр.

Колективна игра, в която чрез размяна се събират серии тематични карти. — Б.пр.

Жарг. хомосексуален (англ.). — Б.пр.

Робърт Кръм, роден 1943 г., американски автор на „ъндърграунд“ комикси. — Б.пр.

Вид джазова музика и танц с тропане на крака. — Б.пр.

Бенджамин Дейвид Гудман (1909–1986), „Кралят на суинга“ — американски кларнетист, чийто оркестър, създаден през 1934 г., се счита за основоположник на стила „суинг“ в джаза. — Б.пр.

Американски писател (1909–1971) от Сок Сити, щата Уисконся. Б.пр.