Стивън Кинг: Черният дом

Уонда говори нещо — наоколо е твърде шумно, но Джак знае какво му казва: „На ти сега, гаден лъжец — много поздрави от Торни.“

Изпразва останалите пет куршума в гърдите и гърлото му.

Бурните ръкопляскания и възторжените викове напълно заглушават глухото изпукване на револвера, но обективът на Уендъл Грийн е насочен право към трибуната и когато детективът полита назад, пръстът на нашия любим репортер машинално натиска бутона на фотоапарата. На лентата се запечатват осем кадъра. Третият ще се превърне в Снимката — онази, която ще прочуе колкото фотографията на морските пехотинци, побиващи американското знаме на Иуо Джима 107 107 Историческа битка през Втората световна война (19.02–16.03.1945 г.) за японския остров Иво Джима, в която участват 60 000 американци, от които 20 000 са убити — най-големият брой жертви в историята на морската пехота на САЩ. — Б.пр. , или онзи с Лий Харви Осуалд, превит надве на паркинга на Далаския полицейски участък. На снимката, заснета от Уендъл, Джак Сойер спойно е свел поглед към нападателката (размазано петно в долния край на кадъра). Изражението му може да се изтълкува като опрощение. Дневната светлина съвсем ясно прозира през дупката в протегнатата му длан. Около шията му, разкъсана от куршумите, са застинали капки кръв, червени като рубини. Аплодисментите и приветствията секват като прерязани с нож. За миг над недоумяващото множество надвисна страховита тишина. Джак Сойер, прострелян два пъти в дробовете и веднъж в сърцето, както и в ръката и гърлото, стои неподвижно, втренчен в продупчената си длан. Уонда Киндърлинг го наблюдава, злорадата й усмивка разкрива почернелите й зъби. (Спийди Паркър се взира в него с неподправен ужас, който дори тъмните му очила не скриват. Млад оператор изгубва съзнание и пада от телевизионен кран.

Сетне стоп-кадърът, който Уендъл неволно е запечатал, изведнъж се превърта и всичко се раздвижва едновременно.

Уонда Киндърлинг изкрещява: „Ще се видим в ада, Холивуд!“ — както впоследствие ще потвърдят неколцина свидетели — и опира до слепоочието си дулото на оръжието. Когато спусъкът прещраква, но изстрел не последва, изражението й на злорадо задоволство е заместено от по-обичайното за нея глуповато недоумение. Револверът е празен.

В следващия миг едва не е смазана от тежестта на Доктора — по-късно ще установят, че има счупен врат, счупена раменна кост и четири строшени ребра — който се хвърля отгоре й. При скока неволно рита по главата Уендъл Грийн, но този път храбрият ловец на сензации се отървава само с разкървавено ухо. Е, крайно време беше късметът му да проработи и да сложи край на поредицата от несполуки.

На подиума Джак Сойер недоумяващо поглежда Дейл, опитва се да каже нещо, но не успява. Олюлява се, още миг се задържа на крака, сетне се просва на дъските.

За стотни от секундата озадаченото задоволство, изписано на лицето на Дейл, е изместено от шок и ужас. Сграбчва микрофона и крещи:

— ПРОСТРЕЛЯН Е! ТРЯБВА НИ ЛЕКАР! Гласът му прогърмява от високоговорителите. Нито един от присъстващите не пристъпва към трибуната. Мнозина се паникьосват и хукват да бягат. Паниката се разпространява като прериен пожар.

Клюна се отпуска на коляно и обръща по гръб Джак, който се взира в него и отново се опитва да каже нещо. От ъгълчетата на устата му се процежда кръв.

— Мамка му, Дейл, адски е зле! — надава вик Клюна, но след миг и той се просва до ранения. Кой би допуснал, че хърбавият чернокож старец, който със засилване скочи на естрадата, ще повали исполин-здравеняк като Клюна? Но както много добре знаем, това не е обикновен старец. Обвит е с тънък, но все пак видим плащ от бяла светлина. Сейнт Пиер се облещва от изумление.

Междувременно присъстващите се разбягват в четирите посоки на света. Паниката заразява дори някои дами и господа от пресата. Само Уендъл Грийн като истински герой не напуска бойното поле и продължава да фотографира, докато никонът отказва като револвера на У онда. Заснема как чернокожият се изправя с Джак Сойер на ръце; как Дейл Гилбъртсън се вкопчва в рамото на чернокожия; как непознатият старец с тъмни очила се обръща и казва нещо на Гилбъртсън. Когато впоследствие любопитства какво е казал старецът, началникът на ПУФЛ отвръща, че не си спомня — пък и поради врявата нищо не се чувало. Лъже, разбира се, но сме сигурни, че ако Джак бе чул отговора на приятеля си, щеше да се гордее с него. Колебаете ли се, казвайте, че не си спомняте.