Стивън Кинг - Черният дом

— Ако не бе докосвал Талисмана… — промълвява Софи.

— Ако не бе докосвал Талисмана и не го бе държал, щеше да умре още преди да стигна до него — довършва Паркъс. — Но, разбира се, ако не беше Талисманът, той въобще нямаше да бъде тук.

— Каква е възможността да остане сред живите? — поглежда го тя. Някъде, в един друг свят, Джуди Маршал постепенно се връща към обичайния ритъм на живота в предградията. Но на двойницата й е отредена друга съдба — в тези краища на мирозданието отново настанаха трудни времена. Очите й блестят с царствен, непоколебим блясък: — Кажете ми истината, сър, не ме лъжете.

— Не бих си и помислил да ви мамя, милейди. Смятам, че благодарение на остатъчната защитана Талисмана този човек ще се излекува. Някоя сутрин или вечер, както седите до него, той ще отвори очи. Няма да бъде днес, нито тази седмица, но скоро ще се случи.

— А ще се завърне ли в неговия свят? В света на неговите приятели?

Паркъс я е довел тук най-вече защото в помещението се усеща духът на момчето Джак — призрачен и по детски очаровате лен и невинен. Джак бе идвал тук, преди да поеме пътя на из питанията, който в известен смисъл го закали. Онова, което изненадва Паркъс у вече порасналия Джак — и го изпълва с вълнение, което едва ли някога отново ще изпита, е колко много от момчешката невинност се е запазила в зрелия мъж.

Това, разбира се, също е дело на Талисмана.

— Паркъс? Мисълта ви се рее някъде.

— Недалеч, миледи, недалеч. Питате ме дали ще се завърне в своя свят, след като получи три, ако ли не и четири смъртоносни рани… и дори бе пронизан в сърцето. Доведох го в този свят, защото тук магията, която го докосна и промени живота му, е по-силна; за добро или за зло от ранното му детствоТериториите са живителен извор за Джак Сойер. И сполучих. Той е жив. Но ще се събуди различен. Ще бъде като… Чернокожият старец млъква и потъва в дълбок размисъл. Софи мълчаливо чака. От кухнята долитат виковете на готвач, който ругае помощника си.

— Има животни, които живеят в морето и дишат с хриле — проговаря най-сетне Паркъс. — В течение на много, много години те развиват бели дробове. Подобни създания могат да съществуват както под водата, така и на сушата. Нали?

— Така ме учеха като малка — търпеливо се съгласява Софи.

— Но при някои организми хрилете изчезват и те могат да живеят само на сушата. Според мен промененият Джак Сойер прилича именно на тях. Същества, които са като двама ни с вас, могат да се гмуркат и да плуват под водата известно време, както и той вероятно ще може да гостува в своя свят за кратко… след време, разбира се. Но ако вие или аз се опитаме да останем завинаги под водата…

— Ще се удавим.

— Така е, ще се удавим. Същото ще се случи и с Джак, ако се опита отново да се засели в своя свят, да се върне в къщурката си в Норуей Вали; само за няколко седмици, ако ли не за дни раните му ще се отворят. Може би смъртта ще настъпи под различна форма — в смъртния акт ще пише, че той е починал от инфаркт, да речем — но действителната причина ще си остане куршумът от револвера на Уонда Киндърлинг. Онзи куршум, който прониза сърцето му. — Паркъс се озъбва и гневно изръмжава: — Омразна жена! Сигурен съм, че Абала е подозирал за съществуването й колкото и аз самият, но какви поразии направи!

Софи не обръща внимание на тази забележка. През процепа в платнената стена мълчаливо се взира в спящия мъж на леглото.

— Осъден е да живее в приятна страна като тази… — Тя се обръща към Паркъс. — А тя е приятна, нали, сир? Приятна страна въпреки всичко.

Той се усмихва и се покланя. На врата му се полюшва зъб от акула, окачен на златна верижка.

— Така е.

Тя кима отривисто:

— Значи животът тук може да не му се стори толкова ужасен.

Паркъс не отвръща. След миг престорената твърдост я напуска и раменете й се отпускат.

— За мен би било истинско мъчение — прошепва. — Да бъда изгонена от собствения си свят, да се връщам само понякога, съвсем за малко… като затворник, пуснат под гаранция… и да бързам да го напусна още щом закашлям или усетя болка в гърдите… Би било истинско мъчение.

Паркъс свива рамене:

— Ще трябва да се примири. Независимо дали му харесва или не, вече няма хриле. Вече е рожба на Териториите. Бог ми е свидетел, че има достатъчно работа за него и отсам. Делото на Кулата върви към своя край. Вярвам, че на Джак Сойер му е отредено да участва, но не го твърдя със сигурност. Във всеки случай, когато оздравее, няма да стои със скръстени ръце. Той е стражар, а за стражарите винаги се намира работа.