Стивън Кинг - Разходката

Той поклати нетърпеливо глава. На бялата мишка й бяха нужни само наносекунди да премине от другата страна. Неговият собствен часовник потвърждаваше, че времето бе останало константа в процеса, или поне много близо до константа.

И втората мишка отиде при първата в кесията. Карун извади трета (четвърта, ако броите първата късметлийка, която успя да избяга през цепнатината) и се почуди какво ли ще му свърши първо, компютърното време или запасът от мишки.

Той хвана тази мишка здраво в ръка и насила набута задните й лапички през терминала. Видя как задните лапички се появиха в отсрещния край на хамбара… само задните крачка. Лишените от тяло крачета ритаха безпомощно по грубите дъски на щайгите.

Карун изтегли мишката обратно. Сега нямаше отклонения, тя само го ухапа по кожата между палеца и показалеца така силно, че протече кръв. Карун бързо пусна мишката обратно в кутията с надпис „ИДВАМ ОТ МАГАЗИНА ЗА ДОМАШНИ ЖИВОТНИ СТАКПОУЛ“ и извади малкото шишенце пероксид от аптечката в лабораторията, за да дезинфекцира ухапаното място.

Сложи на мястото анкерпласт, после се разтършува, докато намери чифт работни ръкавици. Усещаше, че времето изтича. Вече беше 2:11.

Той извади друга мишка и я пъхна със задната част напред през терминала. Изтича до Терминал 2. Тази мишка живя почти две минути, дори направи няколко крачки. Тръгна да прекосява щайгата за портокали, залитна и падна на една страна, изправи се с мъка на крака, после остана приклекнала. Карун щракна с пръсти пред главата й и тя отстъпи може би на четири стъпки, преди да падне отново. Започна да диша по-бавно… по-бавно… спря. Тя бе мъртва.

Карун усети студена тръпка.

Той се върна, извади нова мишка, и я пъхна наполовина, този път с главата напред. Видя как се появи в другия край — отначало главата… после шията и предната половина на тялото. Внимателно, Карун отпусна мишката в ръката си, готов да я стисне отново, ако започне много да мърда. Това не стана. Мишката просто си стоеше там, половината в единия край на хамбара, другата половина — в другия.

Карун изтича до Терминал 2.

Мишката беше жива, но очите й бяха розови и безизразни. Мустаците й не помръдваха. Като отиде от другата страна на терминала, Карун видя изумителна гледка. Той бе видял молива в разрез, сега видя мишката. Той видя прешлените на малкия й гръбначен стълб, как свършват рязко с бели кръгчета, видя как кръвта й се движи по кръвоносните съдове, видя тъканите, които пулсират с прилива на живот по тесните каналчета. И нищо друго да не излезе, от това ще стане поне чудесно средство за диагностика, помисли си той (а по-късно го написа в статията си в „Популярна Механика“).

После той забеляза, че движението на тъканите бе престанало. Мишката бе умряла.

Карун изтегли мишката за муцуната, беше му неприятно да я докосва и я пусна в книжната кесия при другите. Стига толкова бели мишки, реши той. Мишките умират. Умират, ако ги пуснеш целите, умират ако ги пуснеш наполовина с главата напред. Сложи ги наполовина със задницата напред и те си остават жизнени.

Какво, по дяволите, означава това?

Входяща сетивна информация, помисли си той, почти напосоки. Когато преминават те виждат нещо… чуват нещо… докосват се до нещо… Господи, може би дори помирисват нещо… което буквално ги убива. Какво? Той нямаше представа, но бе решен да разбере. Карун имаше още почти четиридесет минути, преди да изключат компютъра му от системата. Той разви термометъра от стената до кухненската врата, върна се и го постави между терминалите. Преди да го постави термометърът показваше 28 С, когато го извади пак показваше 28 С. Той разтършува празната стая, където държеше няколко играчки, с които да забавлява внучетата си и намери между тях пакетче балони. Наду един от тях, завърза го и го пъхна през терминала. Той премина цял и невредим — така частично отговори на въпроса му относно внезапната промяна на налягането, която би могла да бъде предизвикана по някакъв начин от това, което той вече бе започнал да нарича процеса на „разходка“.

Пет минути преди да го изключат от системата, той се втурна в къщата си, грабна аквариума с рибките (вътре Пърси и Патрик размахваха опашки и се плъзгаха нервно насам-натам) и се затича обратно с него. Пъхна аквариума през Терминал 1.

Бързо отиде до Терминал 2, където аквариумът си стоеше върху щайгата. Патрик беше с корема нагоре, Пърси плуваше бавно на дъното, като замаян. След миг и той обърна корема нагоре. Карун тъкмо посягаше към аквариума, когато Пърси леко трепна с опашка и продължи да плува вяло. Той бавно се отърси от ефекта от пътуването и докато Карун се върне от ветеринарната клиника на Москони същата вечер в девет, Пърси си беше жизнерадостен като преди.