Стивън Кинг - Разходката

Виктор Карун бе проблем. Непрекъснато напомнящ за себе си проблем, който не искаше сам да изчезне. Той бе някаква останка от шестдесетте години, с техните екологични протести, много плямпаше и си влачеше мудно краката — нещо, което са могли да си позволят през шестдесетте, когато все още е имало достатъчно енергия за това. От друга страна вече бяха настъпили „гадните осемдесет години“, с черни облаци от изгорели въглища, покриващи небето и голяма част от Калифорнийския бряг, обезлюден може би за шестдесет години напред от „отклонил“ се ядрен облак.

Виктор Карун остана проблем някъде докъм 1991 — и тогава стана мек като памук, усмихнат, кротък, тих, бащински, една фигура, която махаше от подиуми и от филми. През 1993, три години преди официално да умре, той мина на парада на розите, качен във водещата кола. Озадачаващо. И малко зловещо.

Резултатите от обявяването на „Разходката“ — телепортация в действие, на 19 октомври 1988 година, бяха всеобщ възторг и дълбоки икономически промени. На световния валутен пазар западналият американски долар рязко подскочи до неподозирани висоти. Хората, които бяха закупили злато по осемстотин и шест долара унцията, изведнъж откриха, че шестнадесет унции злато ще им донесат не повече от хиляда и двеста долара. В годината между официалното обявяване на „разходката“ и създаването на първите станции за телепортиране по този метод в Ню Йорк и Лос Анжелис, стоковата борса се качи с повече от хиляда пункта. Цената на нефта падна само с петдесет цента за варел, но до 1994, когато станциите за телепортиране бяха пръснати в седемдесет централни града из целите Съединени щати, ОПЕК бе престанал да съществува като организация, цената на нефта започна главоломно да пада. До 1998, когато вече имаше разкрити станции в по-голямата част от градовете на Свободния свят и телепортирането на стоки между Токио и Париж, Париж и Лондон, Лондон и Ню Йорк, Ню Йорк и Берлин, бе станало рутинна операция, цената на нефта падна до четиринадесет долара за варел. До 2006, когато хората най-накрая започнаха да ползват „разходката“, стоковата борса се бе стабилизирала на пет хиляди пункта над нивото от 1987 година, нефтът се продаваше шест долара за варел и нефтените компании започнаха да променят имената си. „Тексако“ стана „Тексако Нефт/Вода“, а „Мобил“ стана „Мобил Водород–2-Кис.“

До 2045 водните сондажи станаха големият удар, а нефтът стана пак това, което е бил през 1906 — просто играчка.

— А мишките, татко? — попита Пати нетърпеливо. — Какво станало с мишките?

Марк реши, че може би вече е време да привлече вниманието на децата си към служителите, които сега предлагаха упойващия газ само на три пътеки от тях. Рики само кимна, а Пати доби истински тревожен вид, когато една дама с модерно избръсната и изрисувана глава вдъхна от гумената маска и изгуби съзнание.

— Човек не може да пътува с „разходката“, ако е буден, нали, татко?

Марк кимна и се усмихна насърчаващо към Патриша.

— Карун го разбрал, още преди правителството да се намеси в тази работа.

— Как се намесило правителството, Марк? — попита Мерилиз.

Марк се усмихна.

— Компютърното време — каза той. — Базата данни. Това е било единственото нещо, което Карун не е могъл да изпроси, да вземе на заем или да открадне. Компютърът бил натоварен със самото предаване на частиците — милиарди късчета информация. И това продължава да е така — благодарение именно на компютъра, не излизаме с глава някъде в средата на стомаха.

Мерилиз потръпна.

— Не се плаши — каза той. — Досега не е имало такива грешки, Мея. Никога.

— Все някога има първи път — промърмори тя.

Марк кимна към Рики.

— Как е разбрал? — попита той своя син. — Как е разбрал Карун, че човек трябва да е в спящо състояние, Рик?

— Когато сложил мишките със задницата напред — каза Рик бавно, — те били добре. Поне докато не ги пъхнел целите. Те не били в ред само, когато ги пускал с главата напред. Нали така?

— Точно така — каза Марк. Служителите се приближаваха, бутаха мълчаливата количка на забвението. В крайна сметка, нямаше да има време да завърши. Може би така щеше да е по-добре. — Не били нужни много експерименти, за да се разбере какво точно става. „Разходката“ задушила изцяло превозваческия бизнес, деца, но затова пък дала възможност на експериментаторите да се развихрят.

Да. Мудното влачене на краката пак бе станало лукс и експериментите бяха продължили повече от двадесет години въпреки че първите тестове на Карун с упоени мишки, го убедили, че когато животните са в безсъзнание, те не изпитват последиците от това, което от тогава нататък бе известно като „ефект на разходката“.