Стивън Кинг - Разходката

Тогава погледнах към терминала и видях, че показалецът ми е изчезнал под диагонален наклон през средното кокалче, а средният ми пръст — малко над него. Освен тях бе изчезнала и нокътната част на безименния ми пръст.“

Карун инстинктивно си дръпнал ръката и извикал. Той толкова много очаквал да види кръв, както писал по-късно, че за миг-два халюцинирал, че вижда кръв. Лакътят му ударил йонното оръдие и го съборил от масата.

Стоял там с пръсти в устата, искал да се увери, че те продължават да са там, че са цели. През съзнанието му преминала мисълта, че е работил прекалено много и се преуморил. И тогава преминала и друга мисъл: че последните модификации може да са… да са предизвикали нещо.

Той не си пъхнал пръстите обратно вътре, всъщност, Карун направил „разходка“ само още веднъж в целия си живот.

Отначало нищо не предприел. Направил дълга, безцелна разходка из хамбара, размахвал ръце във въздуха и си мислел дали да се обади на Карсън в Ню Джърси или може би на Бъфингтън в Шарлът. Карсън сигурно не би приел телефонен разговор за негова сметка, стиснато копеле е той, но Бъфингтън вероятно ще приеме. Тогава му дошла на ум една идея и той изтичал до Терминал 2, мислейки, че пръстите му са прекосили хамбара и там може да има някаква следа от тях.

Разбира се нямало. Терминал 2 си стоял върху три щайги от портокали и не приличал на нищо друго, освен на гилотина-играчка без ножа. От едната страна на стоманената рамка имало щепсел, от който излизала корда и се връщала обратно в трансмисионния терминал, който не бил нищо повече от трансформатор на частици, свързан с компютър.

Това му напомнило, че…

Карун погледнал часовника си и видял, че е единадесет и четвърт. В неговия договор с правителството се включвали малкото пари, които му давали плюс компютърно време, което било безкрайно ценно. Компютърната му връзка щяла да трае до три часа този следобед и после „чао“ до понеделник. Трябвало да се раздвижи, да направи нещо.

„Пак погледнах към купчината щайги — пише Карун в «Популярна механика» — и после погледнах към остатъците от пръстите си. Несъмнено доказателството съществуваше. Тогава си помислих, че то нямаше да убеди никого, освен мен. Но в началото човек трябва да убеди себе си.“

— Какво е било то, татко? — попита Рики.

— Да — добави Пати. — Какво?

Марк леко се усмихна. Бяха се увлекли вече, дори Мерилин. Почти бяха забравили къде се намират. С крайчето на окото си наблюдаваше как служителите шепнешком търкалят количката сред желаещите да се отправят на „Разходка“ и ги приспиват. Той бе установил, че при цивилното население процесът бе много по-бавен, отколкото при военните. Цивилните ставаха нервни и искаха да разговарят за това. Маркучът и маските твърде много напомняха за операционна зала в болница, където хирургът със своите скалпели се криеше някъде зад анестезиолога, с неговите газове в сребристи бутилки. Понякога имаше паника, истерия. А винаги имаше по няколко души, които просто загубваха самообладание. Марк бе наблюдавал два такива случая, докато говореше на децата: двама мъже, които просто се бяха надигнали от кушетките си и пресякоха залата, за да стигнат до входа, без фанфари, откопчаха документите, които бяха закачени за реверите им, подадоха ги на служителите и излязоха, без да се обръщат. Служителите бяха инструктирани да не спорят с никого, който иска да си тръгне, винаги имаше лист на чакащите, понякога четиридесет-петдесет души, които се надяваха въпреки всичко. Когато тези, които не можеха да го понесат напуснеха, на тяхно място веднага идваха чакащите, с документи забодени за ризите.

— Карун намерил две чепчета в показалеца си — каза той на децата. — Извадил ги и ги сложил настрана. Едното се изгубило, а другото може да се види в пристройката но Смитсониън във Вашингтон. Намира се в херметически затворена стъклена кутия недалече от лунните скали, донесени от първите пътешественици в космоса, които ходили на луната…

— Нашата луна ли, татко, или някоя от луните на Марс? — попита Рики.

— Нашата — каза Марк и леко се усмихна. — Само една ракета с човек на борда е кацала на Марс, Рики, и това е била френска експедиция някъде около 2030. Във всеки случай това е причината, поради която в Смитсониън може да се намери обикновено старо чепче от портокалова щайга. Защото това е първият телепортиран предмет през пространството.

— Какво станало тогава?

— Ами, според историята, която се разказва, Карун изтичал…