Стивън Кинг - Разходката

— Точно така, скъпа — каза Марк и нежно разроши косата й. В другия край на залата той видя как една врата се плъзна безшумно и се отвори, за да минат още двама служители в яркочервени пуловери на служба „Пътешествия“, които бутаха масичка на колела. На нея имаше маркуч с накрайник от неръждаема стомана. Под драперията на масичката, внимателно скрити, Марк знаеше, че се намират две бутилки с газ, в мрежестата торба закачена за масата се намираха сто маски за еднократна употреба. Марк продължи да говори, не искаше неговите хора да забележат представителите на Лета, ако е възможно до последния момент. И ако му стигнеше времето за цялата история, те щяха да посрещнат подаващите газа с отворени обятия.

Когато видеха каква е алтернативата.

— Разбира се, вие знаете, че „разходката“ е телепортация, ни повече, ни по-малко — каза той. — Понякога в училище в часовете по физика и химия я наричат „Процеса на Карун“, но това си е телепортация и самият Карун — ако човек вярва на приказките — я нарича „Разходката“. Той много четял научна фантастика и има един разказ от един човек на име Алън Бестър, казва се „Звездите са моята цел“, и в него този Бестър използва думата „разходка“ за телепортация. Само дето в неговата книга, човек може да се разходи само като си помисли за това, а на практика това е невъзможно.

Служителите закрепиха една маска към накрайника на маркуча и я подадоха на една възрастна дама в другия край на залата. Тя я пое, вдиша веднъж, и падна тиха и отпусната на кушетката си. Полата й се бе вдигнала леко и откриваше едно отпуснато бедро, нашарено като карта от разширени вени. Един от служителите внимателно й я оправи, докато другият измъкна използваната маска и постави нова. Това бе един процес, който напомняше на Марк за пластмасовите чаши в мотелите. Молеше се на Бога Пати малко да се отпусне, беше виждал деца, които трябваше да бъдат държани здраво и които пищяха, когато доближаваха маската до лицето им. Сигурно това не беше ненормална реакция от страна на дете, но беше много неприятно за гледане и той се надяваше да не се случи същото с Пати. По отношение на Рик бе малко по-спокоен.

— Предполагам, може да се каже, че „Разходката“ се появи в последния възможен момент — продължи той. Говореше на Рики, но се протегна и хвана ръката на дъщеря си. Пръстите й веднага се вкопчиха в неговите с паническа напрегнатост. Дланта й беше хладна и леко запотена. — Запасите от нефт в света се изчерпвали, а това, което останало, принадлежало на пустинните народи от Близкия изток, които решили да го използват като политическо оръжие. Те сформирали нефтен картел, наречен ОПЕК…

— Какво е картел, татко? — попита Пати.

— Ами, монопол — каза Марк.

— Като клуб, мила — каза Мерилиз. — И можеш да членуваш в този клуб, само ако имаш много нефт.

— О.

— Нямам време да ти обяснявам цялата каша — каза Марк. — Ще изучаваш част от нея в училище, но е било пълна каша — да оставим нещата дотук. Ако човек е имал кола, можел е да я кара само два дни в седмицата и бензинът струвал петнадесет долара за галон на старите пари…

— Боже — каза Рики — сега струва само около четири цента за галон, нали, татко?

Марк се усмихна.

— Затова отиваме там, за където сме тръгнали, Рик. На Марс има достатъчно нефт поне за осем хиляди години и достатъчно на Венера за още двадесет хиляди… но нефтът дори не е така важен както преди. Сега се нуждаем най-много от…

— Вода — извика Пати и бизнесменът вдигна глава от документите, които разглеждаше и й се усмихна за миг.

— Точно така — каза Марк. — Защото през годините между 1960 и 2030, сме отровили повечето от нашата. Първото пренасяне на вода от марсианските ледени шапки се е наричало…

— Операция Сламка — това беше Рики.

— Да. 2045 или там някъде. Но много преди това „разходката“ се е използвала за намиране на източници на чиста вода тук на земята. И сега водата е основният експорт от Марс… нефтът е определено страничен продукт. Но на времето е бил важен.

Децата кимнаха.

— Работата е в това, че тези неща винаги са били там, но ние успяхме да се сдобием с тях благодарение на „разходката“. Когато Карун изобрети този процес, светът навлизал в нов ледников период. Предната зима, повече от десет хиляди души умрели от студ в Съединените щати, защото не е имало достатъчно енергия за отопление.

— Ле-ле — каза Пати делово.

Марк погледна надясно и видя как служителите разговарят с един свитичък човечец и го убеждават. Накрая той пое маската и сякаш падна мъртъв на кушетката секунди по-късно. За първи път му е, помисли си Марк. Винаги си личи.