Стивън Кинг - Камионът на чичо Ото

Толкова за предисторията. Сега за тайната. Това, че той е убил МакКачън е нещо, в което съм напълно убеден. „Размазал го като тиква“, казваха мъдреците от бръснарницата. Един от тях добави: „Бас държа, че той коленичил пред камиона и съ молел кът ония мазни арапи, дет се молят на Аллаха. Хубуу си гу представям. Те яха мръднали и двамата. Само вижте как свърши Ото Шенк, ако не ми вярвате. В оназ мъничка къщурка от другата страна на пътя, дет мисли, че щъ я земат за училище, луд за връзване“.

Тези думи бяха посрещани с кимане и мъдри погледи, защото дотогава вече бяха започнали да мислят чичо Ото за странен — о, да! — но нито един от мъдреците в бръснарницата не си представяше следната картинка — МакКачън коленичил пред камиона „кът ония мазни арапи, дет се молят на Аллаха“ — не просто ексцентричен, но и изпълнен с подозрения.

Клюките са голямо нещо в малките градчета. Хората се заклеймяват като крадци, прелюбодейци, бракониери и измамници на основата на съмнителни доказателства и шантави умозаключения. Често си мисля, че приказките тръгват от скука. Струва ми се, че причината, поради която клюките не стават съвсем гадни — така както писателите описват малките градчета, от Натаниъл Хоторн до Грейс Миталиъс — е, че клюките по събирания, магазини и бръснарници са странно наивни — сякаш тези хора очакват измама и повърхностност, готови са да си ги измислят, ако ги няма в действителност, но истинското, съзнателно зло е отвъд техните възприятия, дори когато се носи точно под носовете им като вълшебно килимче като в приказката на „ония мазни арапи“.

Сигурно ще ме попитате откъде зная, че той го е направил? Само защото е бил с МакКачън в този ден? Не. Заради камиона. Кресуелът. Когато манията му го обзе напълно, той се премести да живее срещу камиона в онази малка къщичка… Въпреки, че в последните години на живота си, той се боеше до смърт от камиона, спрян от фугата страна на пътя.

Мисля, че чичо Ото накарал МакКачън да иде на нивата, където Кресуелът бе вдигнат на трупчета, като го накарал да говорят за неговите планове за къщата. МакКачън винаги с охота разговарял за къщата и за предстоящото му оттегляне от бизнеса. Съдружниците били получили много изгодно предложение от една голяма компания — няма да й споменавам името, но ако го спомена, сигурен съм, че ще я знаете — и МакКачън бил готов да го приеме. Чичо Ото не бил. Между тях се водела тиха война по отношение на това предложение още от пролетта. Предполагам, че това разногласие е било причината, поради която чичо Ото е решил да се отърве от съдружника си.

Мисля, че чичо сигурно се е подготвил за момента, като направил две неща: първо, разхлабил трупчетата, на които се държал камионът и второ, като поставил нещо на земята точно пред камиона, така че МакКачън да го види.

Какво нещо? Не зная. Нещо блестящо. Диамант? Просто парче счупено стъкло? Няма значение. То премигва и просветва на слънцето. Може би МакКачън го е забелязал. Ако не го е забелязал, не се съмнявайте, че чичо Ото му го е показал. Какво е това? пита той и сочи. Не знам, казва МакКачън и бързо отива да види.

МакКачън пада на колене пред Кресуела, също кът ония мазни арапи, дето се молят на Аллаха, опитвайки се да вдигне предмета от земята, а чичо ми съвсем небрежно отива зад камиона. Едно хубаво бутване и той се стоварил върху МакКачън. Размазал го като тиква.

Подозирам, че у него е имало твърде много от пирата, за да умре така лесно. Във въображението си го виждам под наклонената муцуна на камиона, от носа му, от устата и ушите му блика кръв, лицето му е бяло като платно, тъмните му очи умоляват чичо ми да извика помощ, бързо да извика помощ. Умолява… после настоява… после проклина чичо ми, като му обещава, че ще го пипне, ще го убие ще го довърши… а чичо ми е стоял с ръце в джобовете и е чакал, докато всичко свърши.

Много след смъртта на МакКачън чичо ми започна да прави неща, за които мъдреците от бръснарницата казаха, че са „странни“… после „особени“… и накрая „дяволски чудати“. Тези неща в крайна сметка накара хората да го смятат, според цветистия език на бръснарницата, за „Луд за връзване“, но нямаше никакво съмнение, че неговите особености започнаха да се проявяват около времето, когато умря Джордж МакКачън.

През 1965 чичо Ото си построи малка едностайна къщичка срещу камиона. Много се говореше какво ли смята да прави старият Ото на Тринити Хил, край Черния Хенри, но изненадата бе тотална, когато чичо Ото завърши малката постройка като накара Чъки Барджър да я мине отгоре с един пласт яркочервена боя и провъзгласи, че това е дар за града — хубаво ново училище, каза той и всичко, което искаше, бе да го нарекат на името на починалия му съдружник.