Стивън Кинг - Краят на цялата бъркотия

— С изключение на Уоко — казах аз.

— О, и там ги обичат — каза той. — Просто там ги използват един срещу друг много, много по-рядко.

Господи. Сега погледнах часовника и видях колко е часът. Имах чувството, че съм писал петнадесетина минути, но фактически съм писал повече от час. Това ми се случва понякога, когато пиша с умопомрачителна скорост, но не мога да си позволя да се впускам в такива подробности. Чувствам се добре — няма забележимо пресъхване на мембраните на гърлото, не ми се налага да търся и като хвърлих поглед на това, което съм написал виждам само нормалните печатни грешки и зачуквания на букви. Но не мога да се самозаблуждавам. Трябва да бързам. „Тинтири-минтири“ — каза Скарлет и тъй нататък.

Атмосферата на ненасилие в района на Уоко бе забелязана и изследвана преди, най-вече от социолози. Боби каза, че когато вкараш достатъчно статистически данни за Уоко и подобни райони в компютър — гъстота на населението, средна възраст, средно икономическо равнище, средно равнище на образованост и още десетина други фактори — това, което получаваш е една дяволска аномалия. Изследванията на учените рядко съдържат шеги, но дори и така да е, някои от повечето от петдесет, които Боби бе изчел, предполагаха иронично, че може би е от „нещо във водата“.

— Реших, че е време шегата да се възприеме сериозно — каза Боби. В края на краищата, има нещо във водата на много места, което предпазва зъбите от разваляне. Нарича се флуорид.

Той заминал за Уоко, придружен от трима асистенти — двама семестриално завършили социолози и професор по геология, който карал седмата си година без лекции и готов за приключения. В течение на шест месеца, Боби и социолозите разработили компютърна програма, която илюстрирала това, което брат ми нарече единственото в света Пришествие на пълния покой. Той носеше в сака си леко смачкана компютърна разпечатка. Извади я и ми я подаде. Видях серия от четиридесет концентрични кръга. Уоко бе в осмия, деветия и десетия в посока към центъра.

— Сега погледни това — каза той и сложи върху компютърната графика схема на прозрачна оризова хартия. Още окръжности, но във всеки кръг имаше число. Четиридесетият пръстен — 471. Тридесет и деветият — 420. Тридесет и осмият — 418. И така нататък. На няколко места, цифрите нарастваха, вместо да намаляват, но само на няколко (съвсем с малко).

— Какво означава това?

— Всяко число обозначава наличието на криминална престъпност в този кръг — каза Боби. — Убийство, изнасилване, нападение и побой, даже хулигански прояви. Компютърът обозначава число по формула, която отчита и гъстотата на населението. Той почука двадесет и седмия кръг, в който бе записана цифрата 204 с пръст. — В този район има по-малко от деветстотин души, например. Числото представлява три или четири случая на семейни свади, няколко сбивания в бар, жестоко отношение спрямо животно — някой изкуфял фермер се е впрегнал от някое прасе и е изстрелял заряд морска сол в него, доколкото си спомням, и едно непредумишлено убийство. Видях, че числата в централните кръгове рязко спадаха: 85, 81, 70, 63, 40, 21, 5. В епицентъра на Пришествието на пълния покой на Боби бе градът Ла Плата. Напълно справедливо бе да го наречеш заспал малък град. Цифровото изражение на престъпността в град Ла Плата бе нула.

— Ето къде е, Бау-Уау — каза Боби и като потриваше дългите си ръце, продължи — моята номинация за Райската градина. Тук живее общност от петнадесет хиляди души, двадесет и четири процента от които са хора със смесена кръв, общо наричани индиоси. Има фабрика за мокасини, няколко малки автосалона, няколко незначителни ферми. Това е препитанието им. За удоволствие има четири бара, два танцови салона, където можеш да чуеш всяка музика, която си поискаш, стига да звучи като Джордж Джоунс, две автокина и игрище за боулинг. — Той спря и продължи. — Има и дестиларна. Не зная някой да прави по-добро уиски от това, извън Тенеси.

Накратко (и сега е прекалено късно да бъде нещо друго), Ла Плата щеше да бъде плодотворно място, подхранващо този род случаи на криминално насилие, за които всеки ден можеш да прочетеш в полицейската хроника на местния вестник. Би трябвало, но не бе така. Имаше само едно убийство в Ла Плата в петте години, предшестващи идването на брат ми, два случая на физическо насилие, никакви насилия, никакви инциденти на насилие върху малолетни. Имаше четири въоръжени грабежа, но и четирите се оказаха дело на външни лица… както и убийствата и едното от нападението. Местният Шериф, бе тлъст стар републиканец, който бе много добър в имитациите на Родни Дейнджърфийлд. Той бе известен с това, че прекарваше цели дни в местното кафене, оправяше възела на връзката си и умоляваше хората да вземат жена му. Брат ми каза, че това бе нещо повече от плосък хумор, той бе уверен, че нещастникът страда от първия стадий на Болестта на Алцхаймер. Неговият единствен подчинен бе племенникът му. Боби каза, че племенникът доста приличал на Джуниор Сампълс от старото Хий-Хоу шоу.