Дежьо Кемени - Тайнственият козел

В този момент звук от сирена процепи тишината. Бялата кола на „Бърза помощ“ спря пред къщата.

Снабдителят бе в безсъзнание. В стаята още миришеше на хлороформ.

— Какво е мнението ви, докторе? — запита Сокач.

— Пулсът трудно се долавя. Да. Ще го вземем и…

— Мислите ли, че до сутринта ще проговори?

— Сигурен съм.

Сокач се огледа, премина в другата стая, на Луизика. И там се огледа. Стъклото на витрината бе счупено. Венецианският изглед, който красеше емайлираната кутия, бе изчезнал.

Сокач се върна в по-малката стаичка, давайки път на санитарите с носилка. Следователят се обърна към портиерката:

— Сигурна ли сте, че не сте виждали никой? Никакъв чужд човек? Или познат?

— Никой, другарю лейтенант.

— Добре — Сокач пристъпи към телефона. — Старши лейтенант Сокач. Капитан Гере? Лаци, моля те… От Биро. Упоили са го… Да. Тръгвам. Прати няколко човека! Да, с кола съм, след петнадесет минути ще бъда на площад „Флориан“…

Остави слушалката и след няколко секунди колебание, като че ли нещо му бе хрумнало, отново вдигна слушалката.

— Ало! Изследователският! Нощният пазач ли е? Естествено, разбирам. Насреща е старши лейтенант Сокач. Ако обичате, асистент Шомоди все още ли е там? Какво? Спи? Вътре? Моля ви, веднага ме свържете! Да, веднага! След няколко секунди продължи: — Габор? Спиш ли? Е да, сега вече не, но… Какво има? Ама че си в настроение! Какво? Тръгвам към теб! — Затвори слушалката. Обърна се към портиерката: — Вие си отивайте! Ще чакате капитан Гере! Но не се докосвайте до нищо!

Бързо слезе долу, скочи в колата, след пет минути спря пред института. Шомоди вече го чакаше на входа.

— Успях! — каза гордо Шомоди. — Кажи, къде ще ме мъкнеш? В института все пак по-удобно се спи, отколкото в кола.

— Имам нужда от теб — отвърна му Сокач и натисна газта. — Какво успя?

— Експериментът. Къде ме караш?

— При Гатц.

— Правилно. Въпреки че не е може би толкова спешно.

— Спешно е! Ако не се лъжа, тази вечер Гатц е бил в жилището на сестра си и е отмъкнал семейните ценности. Ако пък ги е отмъкнал…

— По-бързо, Имре! Мисля, че предчувствуваш какво е станало. Аз опитах и успях. Тази вечер преодолях хилофорезата и практически. Пренесох десет грама материя чрез облъчван е. Гатц също… Дано само не бъде късно!

Скоростта на колата надвишаваше деветдесет. Сокач със завидна артистичност препускаше из тесните улички на Буда.

— Ако Гатц е толкова безочлив да задушава и граби, тогава… може би е късно! Макар че…

На площад „Флориан“ чакаха две синьо-бели милиционерски коли. Сокач намали скоростта и заговори по микрофона:

— Тук „Кълвач“; Говори „Кълвач“! Следвайте ме!

След няколко минути и трите коли бяха пред вратата на Гатц.

— Да се разбие! — разпореди се Сокач и двама младежи освободиха пътя.

Влязоха в голямата работна стая. Беше точно такава, както предния ден. Гатц не се виждаше никъде. Сокач посочи към облепената с тапети врата.

— Там!

— Чакай! — извика Шомоди. — Чакай малко… — пристъпи към бюрото, вдигна един лист. — Какво е това? За мен?

Сокач застана до него. Зачетоха заедно бележката:

Колега, вие се досетихте повече, отколкото бих искал. Няма да дочакам второто ви посещение, защото вашият неразговорлив приятел ще дойде с още някой. Аз ще отпътувам за Австрия. Това превозно средство за по-големи разстояния не е сигурно. Как ще отпътувам, вие добре знаете. Съмнявам се, че и вие сте близо до разрешението на проблема за пренасяне на материята. Възможно е вече да сте успели да пренесете неорганична материя, може би и на значително разстояние. Само че кодът на неорганичната материя е твърде примитивен, за да се приложи на органичната. А аз, колега, ще пренеса органична материя, дори нещо повече — жив организъм. Преди два дни пренесох една коза, една жива коза. Тази вечер ще се преместя на по-сигурно място. Може спокойно да кажете на приятеля си, че появата на козата е мое дело. Не исках да убивам Луиза, използувах само суеверната й природа, за да…

— Луиза… Умряла?

— Чети! — викна Шомоди.

… получа от нея семейните ценности. Е, съжалявам, не успях напълно и тази вечер почина в болницата. При всички положения трябваше да се добера до ценностите — те принадлежат на мен — и сега ще отпътуват с мен. Там ще уредя лаборатория и ще продължа експериментите си. Ще остана самичък. Стига ми да съм сам. Половин час след моето изчезване устройството ще се самоунищожи. Не се надявайте да узнаете нещо за практическите ми методи!