Ерих Кестнер - Фабиан (Историята на един моралист)

— Утре заминавам за два дни във Франкфурт — разправи още Лабуде, преди да си тръгне. — Ще дойде и Расов, смятаме да основем там инициативна група. През това време момичето ще остане в жилище номер две. През последните месеци й е вървяло отвратително. Нека си поотспи малко. Довиждане, Якоб.

И Лабуде си отиде.

Фабиан влезе в стаята на Корнелия. Какво ли щеше да каже тя за уволнението му? Там обаче седеше скулпторката Рут Райтер, изглеждаше измъчена, никак не се изненада, че го вижда тук и му разказа накратко онова, което бе разправила вече с пълни подробности на Батенберг: дребничката Кулп била откарана с линейка в болницата. Оказало се, че има и вътрешни наранявания. А пък кандидатът за смърт, Вилхелми с дървения крак от снощи лежал в ателието, не можел да си поеме дъх, пъшкал, пухтял и усилено си чакал смъртта.

Корнелия беше измъкнала от куфара си няколко чаши, чинии и прибори, беше набавила и нещо за ядене и бе подредила хубаво масата. Имаше дори бяла покривка и букет цветя.

Райтер каза, че вече си тръгва. Само да не забравела: не знае ли някой къде живее младият Лабуде? Ясно беше, че е дошла само за това. Надявала се да научи от съученичката си адреса на Фабиан, а чрез Фабиан — къде е жилището на Лабуде, тъй като прислужниците от Груневалдската вила не могли да й дадат никакви сведения.

— Зная къде живее — каза Фабиан. — Освен това до преди няколко минути той беше оттатък, в моята стая. Но съм обещал да не казвам никому адреса.

— Тук ли беше? — извика скулпторката. — Довиждане!

И побягна.

Корнелия целуна Фабиан и го притегли към масата, за да се възхити на приготовленията и за вечеря.

— Харесва ли ти? — запита тя.

— Великолепно! Много хубаво. Впрочем, моля ти се, бъди така любезна и ми казвай винаги, когато трябва да се възхитя от нещо. С нова рокля ли си тази вечер? Виждал ли съм вече тия обици? Беше ли и вчера косата ти на път по средата? Обикновено не забелязвам каквото ми харесва. Трябва чисто и просто да ми навреш носа в него.

— Ти целият си бил изтъкан от пороци! — извика Корнелия. — Поотделно бих могла да мразя всеки от твоите пороци, но като цяло ги обичам.

Докато вечеряха, тя му каза, че от утре щяла да постъпи на работа. Днес я представили на цял куп колеги — драматурзи, продуценти и директори; и описа необикновената, просторна сграда, пълна до покрива с важни господа, които тичали от съвещание на съвещание и пречели — всякак — на развитието на звуковия филм. Фабиан отложи своето съобщение за по-късно.

Когато привършиха вечерята, тя остави настрана една чиния с два сандвича и каза усмихнато:

— Неприкосновен запас.

— Изчервяваш се! — извика той.

Тя кимна.

— Значи, все пак понякога забелязваш, когато има нещо за възхищение.

Той й предложи да се поразходят малко. Корнелия се облече. Междувременно Фабиан размишляваше как да й съобщи за уволнението си. Но разходката се осуети.

Когато спряха пред входа на къщата, чуха зад себе си покашляне и някакъв непознат господин ги поздрави с „добър вечер“. Беше изобретателят с пелерината.

— Откак ми описахте кушетката си, изгубих за тази вечер всякаква охота към каквито и да било стълбища и тавани — обясни той. — Заобиколих отдалече „Йоркщрасе“ и пристигнах тук. В същност съвестно ми е, че ви безпокоя, нали в края на краищата и вие сте безработен.

— Безработен? — запита Корнелия. — Вярно ли е това?

Старият господин започна многословно да се извинява. Мислел, че младата дама знае.

— Уволниха ме тая заран — каза Фабиан и пусна ръката на Корнелия. — На сбогуване тикнаха в ръката ми двеста и седемдесет марки. След като предплатя наема си, ще ни останат още сто и деветдесет. Ако ми го беше казал някой вчера, щях да му се изсмея.

След като настаниха стареца на кушетката и сложиха до нея настолната лампа, тъй като той искаше да прави изчисления по тайната си машина, двамата му пожелаха „лека нощ“ и отидоха в стаята на Корнелия. Фабиан се върна още веднъж и донесе на госта си няколко сандвича.

— Обещавам ви да не кашлям — прошепна старецът.

— Тук кашлянето е разрешено. Вашият съсед по стая си позволява далеч по-шумни удоволствия, без хазайката ни, госпожа Холфелд — която впрочем по-рано не е била принудена да се занимава с тоя занаят — да падне от ужас от леглото си. Само не зная още как ще уредим въпроса утре сутринта. Хазайката смята своите мебели за очарователни и сериозно ще се разгневи, ако разбере, че някакъв непознат се е установил за цяла нощ на кушетката й. А сега, приятен сън! Утре ще ви събудя рано. Дотогава все ще ми хрумне нещо.