Ерих Кестнер - Фабиан (Историята на един моралист)

Старецът гордо се тупна в гърдите и пак се закашля.

— Довечера ще преспя на „Йоркщрасе“ 93 — продължи той. — Ще вляза в сградата малко преди да заключат външната врата. Ако портиерът ме попита кого търся, ще кажа, че отивам на гости у семейство Грюнберг. Те живеят на четвъртия етаж. Човекът е старши раздавач в пощата. Ще се кача по стълбището, ще отмина жилището на семейство Грюнберг и ще ида на тавана. Там ще седна на стълбата. Понякога вратата на тавана е отворена. А се случва дори в някой ъгъл да има захвърлен и стар дюшек. На сутринта рано-рано ще изчезна.

— Откъде познавате семейство Грюнберг?

— От адресната книга — отвърна изобретателят. — Нали все пак трябва да назова някои от обитателите на дома, ако портиерът запита кого търся. Често пъти още на следната утрин лъжата излиза наяве. Но хилядолетното правило да се става на крака пред побелелите глави и да се уважават старците е пуснало своите корени чак до портиерското съсловие. Освен това аз всекидневно сменям адреса си. През зимата преподавах физика в едно частно училище. Но за съжаление лекциите ми се превърнаха в разяснителен курс срещу чудесата на техниката. Това не допадна нито на учениците, нито на директора на училището. Предпочетох едно тримесечие да стоя на топло в пощенските зали. Сега вече пощите не ми трябват. Топло е. Сега седя с часове по гарите и гледам хората, които заминават, пристигат или остават. Много забавно е. Седя там и се радвам, че живея.

Фабиан написа на листа адреса си и го даде на стария човек.

— Запазете добре тази бележка. И ако някога някой портиер ви попречи да стигнете до тавана, елате при мен. Можете да спите на моята кушетка.

Старецът прочете бележката и запита:

— А какво ще каже вашата хазайка?

Фабиан сви рамене.

— Заради кашлицата ми не бива да се безпокоите — каза старецът. — Нощем, когато седя по тъмните стълбища, изобщо не кашлям. Сдържам се, за да не уплаша живеещите в дома. Странен начин на съществувание, нали? Когато почнах на времето, бях бедняк, след това — състоятелен човек; сега пак съм беден дявол, но няма значение. Човек трябва да знае и две, и двеста. Дали слънцето ме огрява на терасата ми в Леони, или пък тук, на Кройцберг — това е съвършено безразлично както за мен, тъй и за слънцето.

Старият човек се изкашля и протегна крака пред себе си. Фабиан стана и каза, че трябвало да продължи пътя си.

— Какъв сте в същност по професия? — запита изобретателят.

— Безработен — отвърна Фабиан и закрачи по алеята, която щеше да го върне пак по улиците на Берлин.

Когато привечер влезе в жилището си, залитайки от умора след дългото скитане, той смяташе веднага да иде при Корнелия и да й разкаже какво нещастие го е сполетяло. Самата представа за сцената, която щеше да последва, го вълнуваше дълбоко. А може би просто беше гладен.

Но госпожа Холфелд осуети намерението му. Тя стоеше в коридора и с ненужна, но характерна за нея тайнственост му прошепна, че е дошъл Лабуде.

Лабуде седеше в стаята на Фабиан и очевидно имаше главоболие. Дошъл бил да се извини, загдето снощи напуснал масата и заведението, без да се обади. Фактически беше дошъл за нещо съвсем друго. Искаше да разбере какво мисли Фабиан за историята със Селоу.

Лабуде бе нравствен човек и все още имаше амбицията да пише биографията си направо на чисто — без всякакви черновки и грешки. Като дете той никога не беше драскал по попивателната хартия. Чувството му за нравственост беше последица от неговата привързаност към реда. Разочарованието в Хамбург бе разтърсило из основи стройната система на личния му живот, а чрез нея и неговата нравственост. Духовният му часов график бе нарушен. Съборени бяха устоите на характера му. И сега той, който толкова обичаше целите и толкова се нуждаеше от тях, идваше за съвет при Фабиан, при специалиста по безплановостта. Надяваше се да разбере от него как може човек да бъде разтърсван от безпокойство и въпреки това да запази спокойствие.

— Зле изглеждаш — каза Фабиан.

— Цяла нощ не съм мигнал — призна приятелят му. — Тази Селоу е меланхолична и простовата — двете неща наведнъж. Тя е в състояние да седи с часове на дивана и да си мърмори под носа най-различни мръсотии — също като че ли чете молитва. Просто не е за слушане. А пък се налива с алкохол в такива количества, че ти стига да гледаш, и се напиваш. После се сеща изведнъж, че и аз съм там, и тогава човек би трябвало да се застрахова срещу градушка.

Фабиан не прекъсна приятеля си — остави го да говори. И понеже не се учуди от нищо, което чу, събеседникът му малко по малко се успокои.