Дийн Кунц - Тъмните реки на сърцето

Кучето го погледна с любопитство.

— Нали си куче? Трябва да имаш мнение. В края на краищата експлоатират твоите събратя.

Роки или беше изключително предпазлив, когато се стигнеше до обсъждане на текущи събития, или беше само безгрижно, непроявяващо интерес към нищо куче, което нямаше отношение по сериозните социални въпроси на своя вид и на съвремието.

— Не ми се иска да мисля, че си се оттеглил от обществения живот и си приел статута на бозайник лумпен, на когото не му пука, че го експлоатират.

Роки се вторачи в пътя пред тях.

— Не си ли възмутен, че на чистокръвните женски се забранява да правят секс с помияри като теб? И че са принудени да се отдават само на чистокръвни мъжкари? При това с единствената цел да се раждат кученца, предназначени за унизителни изложби?

Роки тупаше с опашка по вратата.

— Добро куче. — Спенсър хвана волана с лявата си ръка и погали Роки с дясната. — Съгласен си с всичко. Дори не смяташ за странно, че господарят ти си говори сам.

На Робертсън Булевард колата се отклони от шосето и се насочи към хълмовете, където живееха богаташите.

След дъждовната и ветровита нощ мъглата над огромната метрополия се бе вдигнала. Палмите, фикусите и магнолиите бяха толкова зелени и лъскави, че приличаха на лакирани. Улиците бяха чисти, остъклените стени на високите сгради искряха на слънчевата светлина, птиците се рееха в ослепително синьото небе и беше лесно човек да се заблуди, че в света всичко е наред.

В четвъртък сутринта, докато другите агенти се възползваха от придобивките на няколко организации на силите на реда, за да издирят деветгодишния понтиак, регистриран на името на Валери Кийн, Рой Майро си направи труда лично да идентифицира мъжа, който едва не бе заловен по време на нощната операция в Санта Моника. Рой излезе от хотела в Уестуд, където беше отседнал, и подкара колата си към центъра на Лос Анджелис, към управлението на агенцията.

Обемът на административното пространство, заеман от градските, окръжните, държавните и федералните управления, съперничеше единствено на площта, на която се ширеха банките. По време на обяд разговорите в ресторантите се въртяха предимно около пари, независимо дали посетителите бяха представители на политическите или на финансовите кръгове.

Агенцията притежаваше хубава десететажна сграда на популярна улица близо до общината. По тротоарите спокойно вървяха банкери, политици, бюрократи и смърдящи на алкохол бездомници с изключение на онези осъдителни инциденти, когато някой от тях внезапно започваше да крещи несвързани упреци и жестоко наръгваше с нож някого. Собственикът на ножа, пистолета или на тъпия инструмент често страдаше от самозаблудата, че е преследван от извънземни или от ЦРУ и в повечето случаи беше бездомник, а не банкер, политик или бюрократ.

Но само преди три месеца банкер на средна възраст бе тръгнал да убива с два деветмилиметрови пистолета. Произшествието травматизира общността на скитниците в центъра на града и ги накара да бъдат по-бдителни към непредсказуемите „костюмари“, разхождащи се сред тях по улиците.

Сградата на агенцията — облицована с варовикови плочи и със стотици златисти прозорци, тъмни като очилата на кинозвезда — не беше обозначена. Хората, с които Рой работеше, не се стремяха към слава и предпочитаха да действат анонимно. Освен това агенцията, която ги бе наела, не съществуваше официално, финансираше се от пари, тайно пренасочвани от други бюра, намиращи се под контрола на Министерството на правосъдието, и нямаше име.

На главния вход имаше лъскава месингова табела с улицата и номера, а отдолу — четири имена:

Карвър, Гънман, Гарот и Хемлок 1 1 Carver — който разрязва, gunman — въоръжен човек, гангстер, убиец, garrotte — гарота, въже за удушаване, hemlock — отровно питие, приготвено от бучиниш (англ.). — Б.пр.

Ако се запиташе какви са обитателите на сградата, случайният минувач щеше да реши, че са адвокати или счетоводители. А попиташе ли униформения пазач във фоайето, щеше да научи, че фирмата е „международна компания за покупко-продажба на недвижими имоти“.

Рой подкара към подземния гараж. Пътят бе преграден от солидна стоманена врата.

Той влезе, без да взима билет за паркиране от автомат. Нито показа документите си на пазач в будка. Вторачи се в обектива на видеокамера с високоразделителна способност, монтирана на стълб, намиращ се на две крачки от страничното стъкло на колата му, и зачака да бъде разпознат.