Дийн Кунц - Тъмните реки на сърцето

— Да, но…

— Предполагам, че когато излязохте, за да говорите по телефона, едно от обажданията ви беше с цел да се уверите в подписа му.

— Да, автентичен е. Съдията още беше в кабинета си и лично го потвърди.

Подписът беше истински. Въпросният съдия беше в ръцете на агенцията.

Сабрина Палма обаче не беше удовлетворена.

— Но какво знае за злото вашият съдия? Има ли опит с хора като Стивън Акблом?

Рой посочи друг документ и каза:

— Предполагам, че сте потвърдили автентичността и на писмото от шефа ми, министърът на финансите. Обадихте ли се във Вашингтон?

— Естествено не можах да разговарям с него.

— Той е много зает. Но там трябва да е бил някой от секретарите му…

— Да — с нежелание призна доктор Палма. — Говорих с един от заместниците му, който потвърди искането.

Подписът на министъра на финансите беше фалшив. Заместникът, един от рояка любимци, беше симпатизант на агенцията и несъмнено чакаше в кабинета на министъра, в случай че Сабрина Палма се обадеше.

Рой посочи третия документ на бюрото.

— А това искане от заместник главния прокурор?

— Да, обадих му се.

— Разбрах, че познавате господин Съмъртън.

— Да. Запознахме се на конференция на тема „Пледиране за невменяемост и ефектът й върху стабилността на съдебната система“. Преди около шест месеца.

— Надявам се, че господин Съмъртън беше убедителен.

— Да. Вижте какво, господин Котър, трябва да се обадя в канцеларията на губернатора. Ако почакате малко…

— Опасявам се, че нямаме време. Вече ви казах, че животът на президента на Съединените щати е изложен на опасност.

— Това е затвор с изключителни…

— Доктор Палма. — Рой продължаваше да се усмихва, но гласът му стана твърд като стомана. — Не се тревожете, че може да загубите златната си гъска. Кълна се, че след двайсет и четири часа той отново ще е предоставен на грижите ви.

Зелените й очи гневно се вторачиха в него, но тя не каза нищо.

— Не съм чувал дали Стивън Акблом е продължил да рисува, откакто е дошъл тук — каза Рой.

Очите на доктор Палма се стрелнаха към двамата мъже до вратата, после отново се спряха на Рой.

— Понякога рисува. Не много. По две-три картини на година.

— На стойност милиони долари.

— Тук не се върши нищо неетично, господин Котър.

— Не съм казал такова нещо — невинно рече Рой.

— По собствена воля и без никаква принуда, господин Акблом преотстъпва всичките права върху новите си картини на тази институция, след като му омръзне да ги държи на стените в стаята си. Приходите от продажбата им се използват изцяло за допълване на субсидиите, които ни се отпускат като бюджет от управата на щата Колорадо. А в днешно време и в настоящите икономически условия държавата обикновено не финансира достатъчно затворите от всякакъв вид, сякаш обитателите им не заслужават грижи.

Рой елегантно плъзна чек по гладката като стъкло повърхност на бюрото.

— Да, сигурен съм, че без необлагаемите добавки от изкуството на Акблом, положението наистина би било сериозно.

Доктор Палма отново не каза нищо.

— Кажете, докторе, освен тези две-три картини, които Акблом рисува всяка година, има ли скици и графики, които той не си прави труда да преотстъпи на тази институция? Знаете какво имам предвид — незначителни драсканици, встъпителни щрихи на стойност десет-двайсет хиляди долара, които човек може да занесе вкъщи и да окачи на стените на банята си. Или дори да изхвърли наред с останалия боклук.

Омразата й към него беше толкова силна, че Рой нямаше да се изненада, ако руменината, появила се на лицето й, запалеше меката като памук кожа, сякаш е хартия.

— Имате прекрасен часовник — добави той, посочвайки „Пиадже“ на тънката й китка.

Рамката около циферблата беше инкрустирана с диаманти и изумруди.

Четвъртият документ на бюрото беше заповед за излизане от клиниката, която признаваше законните пълномощия на Рой — по указания на Върховния съд в Колорадо — да поеме временно опеката над Акблом. Рой вече я бе подписал, докато пътуваше в лимузината. Доктор Палма също я подписа.

Доволен, той рече:

— Акблом взима ли някакви лекарства, които трябва да продължим да му даваме?

Тя отново го погледна в очите. Този път гневът й бе размит от загриженост.

— Не. Не са му необходими. Той не е психично болен според съвременната дефиниция на термина. Господин Котър, правя всичко възможно да ви накарам да разберете, че този човек не показва никакви класически симптоми на психоза. Да, той е социопат, но само по отношение на собствените си действия, съдейки по извършеното от него, а не по онова, което казва или мисли. Направете какъвто искате психологичен тест и той ще го издържи отлично. Акблом е напълно нормален, уравновесен, приспособява се идеално и дори не е очебиен невротик…