Дийн Кунц - Тъмните реки на сърцето

Кучето още дишаше учестено и сякаш се хилеше.

Ели продължи да кара успоредно на улицата, по която бяха дошли, когато съзря търговския център встрани от магазинчетата.

— Искаш ли да вземеш нещо със себе си? — попита тя.

— Само чантата си.

— Няма да ти трябва. Вече взех парите оттам.

— Какво?

— Петдесетте хиляди, скрити в двойното дъно.

— Намерила си парите ми?

— Да.

— И си ги взела?

— Парите са в брезентовата чанта зад седалката ми. При преносимия ми компютър и другите неща.

— Намерила си парите ми? — недоверчиво повтори Спенсър.

— После ще говорим за това.

— Бъди сигурна.

Дръвникът с доджа отново ги преследваше и натискаше клаксона, но вече не можеше да се добере близо до тях.

Хеликоптерите бяха на по-малко от осемстотин метра на югозапад и само на трийсет метра над земята.

— Виждаш ли чантата, за която говоря? — попита Ели.

Спенсър се обърна.

— Да. До Роки е.

След сблъсъка с пикапа Ели не беше сигурна дали вратата от нейната страна ще се отвори и не искаше да се бори едновременно с нея и с чантата.

— Вземи я, когато спрем.

— А ще спрем ли някога?

— Разбира се.

Ели рязко зави надясно и подкара по една от пътеките в паркинга, която водеше на изток, към супермаркета. Щом наближи сградата, тя сложи ръка на клаксона и я задържа там, вдигайки много по-голям шум от орангутана зад нея.

— О, не! — възкликна Спенсър, който започна да разбира какво е намислила.

— Отвличане на вниманието! — извика тя.

— Това е лудост!

— Нямаме избор!

— И все пак е лудост.

На стъклата на супермаркета бяха залепени знаменца с реклами на кока-кола, картофи, тоалетна хартия и каменна сол, между които се виждаха касите. Неколцина от служителите и клиентите погледнаха навън, стреснати от пронизителния звук на клаксона. Роувърът се насочи към тях и ярко освети малките им овални лица, досущ нарисувани маски на палячовци. Една от жените хукна да бяга, а останалите се разпръснаха във всички посоки.

Ели се надяваше, че всички ще успеят да избягат навреме, защото не искаше да наранява невинни хора. Но от друга страна, не искаше и да бъде застреляна от мъжете, които щяха да се изсипят от двата хеликоптера.

Роувърът не се движеше много бързо. Трябваше да има достатъчно скорост, за да прескочи бордюра, да мине по тротоара и да нахлуе в супермаркета, разбивайки стъклените врати и стени и събаряйки отрупаните с хранителни продукти стелажи. Ако скоростта беше по-висока, сблъсъкът с касите можеше да бъде фатален.

— Ще успеем! — извика Ели, после си спомни, че не трябва да лъже кучето и добави: — Вероятно!

Тя изведнъж чу тракането на перките на хеликоптерите. Или може би по-скоро усети промяната във въздушното налягане. Хеликоптерите сигурно бяха точно над паркинга.

Предните колела се блъснаха в бордюра. Рейнджроувърът подскочи. Роки изджавка и в същия миг Ели спря да натиска клаксона и отмести крак от педала на газта. Колата с трясък се стовари върху бетона и тя удари спирачки. Гумите се плъзнаха по тротоара със скорост петдесет-шейсет километра в час. Ели видя отражението на роувъра и в следващия миг се разнесе силен трясък и звън на водопади от стъкла. Колата профуча покрай големите дървени палети, върху които имаше купчина двайсет и пет килограмови чували с нещо като картофи, и се насочи към изхода зад една от касите. Пластмасовите плоскости се разцепиха, улеят от неръждаема стомана се нагъна като станиол и гумената конвейрна лента се скъса, измъкна се от ролките и се развя като гигантска черна тения, а касиерката едва не падна на пода. Ударът не беше толкова силен, колкото се бе опасявала Ели и сякаш за да отпразнуват успешното им приземяване, във въздуха за миг разцъфнаха прозрачни найлонови торбички, все едно извадени от джобовете на невидим фокусник.

— Е? — попита Ели и разкопча предпазния си колан.

— Следващия път ще карам аз.

Тя се опита да отвори вратата от нейната страна. След кратка съпротива, скърцане и стържене вратата се отвори. Ели грабна деветмилиметровия „ЗИГ“ и изскочи от роувъра.

Спенсър вече беше слязъл от другата страна.

Хеликоптерите бръмчаха над главите им.

Двата хеликоптера се появиха на компютърния екран, защото бяха влезли в обхвата на „Земен страж“. Рой седеше във втория, гледаше хеликоптера, сниман от орбита и се чудеше на странните възможности на съвременния свят.

Пилотът се бе насочил право към мишената и отляво, и отдясно не се виждаше нищо. Рой продължи да гледа на монитора как рейнджроувърът се опитва да се отърве от пикапа, провирайки се между колите на паркинга на търговския център. Изведнъж роувърът направи обратен завой и се насочи към супермаркета в средата на сградата.