Дийн Кунц - Древният враг

— Със сигурност не — съгласи се Тал. — Освен това, бащата на Джейк е бил окръжен шериф, така че тук се намесва и семейната гордост.

— А и Джейк беше предпазлив човек — каза Франк. — Той не правеше нищо без да го обмисли.

Брайс кимна:

— Във всеки случай, ако е побягнал ужасен, той щеше да вземе някоя патрулна кола. Със сигурност не е напуснал пеш града.

— Вижте — каза Копърфилд, — той би трябвало да знае, че няма да го пуснат през бариерата, така че изобщо се е държал далече от магистралата. Трябва да е минал през горите.

Джени поклати глава:

— Не, генерале. Тук земята е дива. Полицаят Джонсън би трябвало да знае, че може да се изгуби и умре.

— Освен това — каза Брайс, — един изплашен човек би ли се гмурнал лудешки в непозната гора през нощта? Не вярвам, г-н генерал. Обаче мисля, че е време да чуете какво се случи с другия ми полицай.

Като се облегна о един хладилник със сирене и месни консерви, Брайс им разказа за пеперудата, за нападението върху Уоргъл и смразяващото кръвта състояние на тялото. Разказа им и за сблъсъка на Лайза с възкръсналия Уоргъл и за последвалото откритие, че тялото го няма.

Копърфилд и неговите хора отначало изразяваха удивление, сетне объркване, сетне страх. Обаче по време на по-голямата част от разказа на Брайс те го гледаха в предпазливо мълчание и си разменяха многозначителни погледи.

Накрая той им разказа за детското гласче, което идваше от кухненския канал малко преди тяхното пристигане. И тогава, за трети път, попита:

— Е добре, г-н генерал, все още ли мислите, че това прилича на обикновен случай на ХБВ?

Копърфилд се поколеба, огледа осветения магазин, накрая срещна очите на Брайс и каза:

— Шерифе, искам д-р Робъртс и д-р Голдстейн да направят пълен медицински преглед на теб и всички, които са видели тази… ъ-ъ… пеперуда.

— Вие не ми вярвате.

— О, аз вярвам, че вие наистина мислите, че сте видели всички тези неща.

— По дяволите — възкликна Тал.

Генералът продължи:

— Вие сигурно разбирате, че ни изглеждате като заразени, като страдащи от халюцинации.

Брайс бе отегчен от тяхното неверие и разочарован от умствената им ограниченост. От тях като учени се очакваше да бъдат възприемчиви към нови идеи и неочаквани възможности. Вместо това те изглеждаха решени да насилят фактите, за да пасват на техните предварително създадени представи за онова, което ще открият в Сноуфилд.

— Мислите, че всички ние сме имали едни и същи халюцинации? — попита Брайс.

— Известни са масови халюцинации — отвърна Копърфилд.

— Генерале — каза Джени, — това, което видяхме, изобщо не беше халюцинация. То притежаваше характерните качества на реалността.

— Доктор Пейдж, отдавам специално внимание на всяко ваше изказване. Но тъй като сте една от тези, които твърдят, че са видели онази пеперуда, вашето мнение по въпроса просто не е обективно.

Гледайки навъсено Копърфилд, Франк Отри каза:

— Обаче, сър, ако това е било само наша халюцинация — тогава къде е Стю Уоргъл?

— Може би и той, и Джейк Джонсън са избягали от вас — каза Робъртс. — И може би вие просто сте обединили тяхното изчезване с вашите заблуждения.

От дългата си практика Брайс знаеше, че всяка дискусия се проваля, когато човек се възбуди. Той се насили да остане спокоен, както си беше облегнат о хладилника, и стараейки се да говори тихо и бавно, каза:

— Г-н генерал, от нещата, които казахте, вие и вашите хора, някой би си помислил, че отделът на окръжния шериф на Санта Майра е пълен изключително със страхливци, луди и кръшкачи.

Копърфилд замаха помирително с обшитите си с гума ръце:

— Не, не, не. Ние не казваме нищо подобно. Моля те, шерифе, помъчи се да разбереш. Ние само сме откровени с вас. Ние ви казваме как виждаме положението — как то изглежда на кой да е човек със специални познания по химическа и биологична война. Халюцинациите са едно от нещата, които очакваме да открием у оцелелите. Те са едно от нещата, които трябва да търсим. Сега, ако можете да ни предложите логическо обяснение за съществуването на тази пеперуда с размери на орел… е, може би тогава и ние ще можем да повярваме в нея. Обаче вие не можете. Което оставя нашето предположение — че вие просто сте имали халюцинации — като единствено разумно обяснение.

Брайс забеляза, че четиримата войници го гледаха по много по-различен начин сега, когато го подозираха, че е жертва на нервнопаралитичен газ. В края на краищата, един човек, страдащ от чудновати халюцинации, очевидно е неустойчив, опасен, може би дори достатъчно буен да реже човешки глави и да ги пъха във фурни. Войниците повдигнаха автоматите си с няколко сантиметра, въпреки че все още не се целеха в Брайс. Те го гледаха — както гледаха и Джени, и Тал, и Франк — с едно ново и явно подозрително изражение.