Дийн Кунц - Древният враг

— Лоши ли са? — попита той.

— Не чак толкова, колкото си мислех. — Тя го накара да легне по гръб. — Кожата е разядена на места. И малко от подкожната мастна тъкан.

— Вените? Артериите?

— Не. Когато те нападна, то беше слабо, твърде слабо, за да те изгори по-дълбоко. Имаш доста повредени капиляри в повърхностната тъкан. Това е причината за кървенето. Но кръвта е по-малко отколкото можеше да се очаква. Ще си взема чантата веднага щом стане безопасно да се влиза вътре и ще взема мерки срещу евентуална инфекция. Мисля, че ще се наложи да постоиш няколко дни в болницата, за наблюдение, просто за да сме сигурни, че няма забавена алергична реакция спрямо киселината или някакви токсини. Наистина мисля, че ще се оправиш.

— Знаеш ли какво? — каза той.

— Какво?

— Говориш така, сякаш всичко е свършило.

Джени премигна.

Вдигна поглед към хотела. През разбитите витрини се виждаше трапезарията. Нямаше никакви следи от древния враг.

Обърна се и погледна през улицата. Лайза и Брайс заобикаляха, за да дойдат от тукашната страна на ямата.

— Така мисля — каза тя на Тал. — Мисля, че всичко свърши.

Флетчър Кейл вече не се страхуваше. Седна до Джитър и гледаше как сатанинската плът се превръща във все по-чудати форми.

Постепенно усети, че прасецът на десния му крак го сърби. Зачеса го несъзнателно, докато наблюдаваше свръхестествените трансформации на демоничния гост.

Заточен в пещерите от неделя, Джитър не знаеше нищо за случилото се в Сноуфилд. Кейл му преразказа малкото, което знаеше, и Джитър се възбуди:

— Загряваш ли какво е това, това е знак. Извършеното в Сноуфилд е като известие за света, че е настанало Неговото време. Царството му ще настъпи скоро. Той ще властва на земята хиляда години. Библията го казва, човече — хиляда години Ад на земята. Всички ще страдат — освен ти и аз и други като нас. Щото ние сме избраните, човече. Ние сме Неговите апостоли. Ние ще властваме над света с Луцифер, светът ще ни принадлежи и ще можем да вършим всякакви безбожни неща, над когото си пожелаем. Над всекиго. И никой няма да ни докосне, никой, никога. Разбираш ли? — попита Тър, стискайки ръката на Кейл, гласът му се издигна от вълнение, вибрираше от евангелистка страст, страст, която лесно се предаде на Кейл и породи у него замайващ, сатанински екстаз.

С ръката на Джитър върху своята, Кейл си представи, че усеща горещия поглед на червено-жълтото татуирано око — магьосническото око, което надничаше в душата му и разпознаваше загадъчно родство.

Кейл се окашля, почеса се по глезена си и по прасеца и каза:

— Да. Да, разбирам. Наистина разбирам.

От калния стълб в центъра на помещението започна да се образува камшикоподобна опашка. Появиха се криле, разпериха се, плеснаха веднъж. Израснаха ръце, големи и мускулести. Дланите бяха огромни, със силни пръсти, завършващи с нокти. На върха на стълба в тинестата маса се оформи лице: брадичка и челюсти като изсечен гранит; пукнатина като уста с тънки устни, криви жълти зъби, зловещи кучешки зъби; нос като свинска зурла; безумни кървавочервени очи, нечовешки, като призматичните очи на муха. Върху челото изникнаха рога, в съответствие с представите на християнската митология. Косата изглеждаше като съставена от червеи; те лъщяха, тлъсти и зеленикаво-черни, гърчейки се непрестанно в преплитащи се възли.

Жестоката уста се отвори. Дяволът изрече:

— Вярвате ли?

— Да — каза Тър с обожание. — Ти си моят господар.

— Да — разтреперано изрече Кейл. — Вярвам. — Почеса се по десния си прасец. — Наистина вярвам.

— Принадлежите ли ми? — попита призракът.

— Да, завинаги — каза Тър, а Кейл потвърди.

— Ще се откажете ли от мен? — попита той.

— Не.

— Никога.

— Искате ли да ме зарадвате?

— Да — отвърна Тър, а Кейл каза:

— С каквото пожелаеш.

— Ще си тръгна скоро — заяви призракът. — Още не е дошло времето да властвам. Този ден наближава. Скоро. Но първо трябва да се преодолеят някои обстоятелства, да се сбъднат някои предсказания. И тогава ще се върна, не само за да дам знак на човешкия род, а за да остана хиляда години. Дотогава ви оставям под закрилата на моята мощ, която е огромна; никой няма да може да ви навреди или попречи. Дарявам ви с безсмъртие. Обещавам ви, че за вас Адът ще бъде място на големи наслади и безмерни награди. В замяна, вие трябва да извършите пет неща.

Той им каза какво иска от тях, за да докажат себе си и да го удовлетворят. Докато говореше, по Него избиха пъпки, пришки и рани, от които сълзеше жълтеникава течност.