Дийн Кунц - Древният враг

Франк Отри, майор Айли и другите двама полицаи продължиха през портата в преградата на олтара.

Горди не можеше да продължи с тях. Той бе така потресен, че трябваше да седне на първата пейка, за да не рухне.

След като провериха олтара и хвърлиха поглед през вратата на ризницата, Франк повика по радиотелефона Брайс Хамънд, който се намираше в съседната сграда.

— Шерифе, намерихме трима в черквата. Трябва ни д-р Пейдж. Твърде ужасно е, обаче така, че по-добре оставете Лайза в преддверието с един-двама души.

— Идваме след две минути — каза шерифът.

Франк слезе от олтара, мина през вратата на ризницата и седна до Горди. Той държеше радиотелефона в едната си ръка и револвера в другата.

— Ти си католик.

— Да.

— Съжалявам, че трябваше да видиш това.

— Всичко е наред — каза Горди. — И за теб не е по-лесно, макар и да не си католик.

— Познаваш ли свещеника?

— Мисля, че името му е отец Калахън. Не съм идвал в тази черква. Ходех в „Свети Андрей“ в Санта Майра.

Франк остави радиотелефона и се почеса по брадичката.

— По всички признаци личи, че нападението е станало вчера вечерта, малко преди докторката и Лайза да пристигнат в града. Но сега това… Ако тези тримата са умрели сутринта, по време на литургията…

— По-вероятно е било по време на Благословението — отвърна Горди. — Не на литургията.

— Благословението ли?

— Благословението на Светото тайнство. Неделната вечерна служба.

— Добре. Тогава съвпада по време с останалите. — Франк погледна към празните скамейки. — Какво е станало с енориашите? Защо тук са само свещеникът и дяконите?

— Ами, на Благословението не идват много хора — каза Горди. — Вероятно е имало още двама-трима. Но онова нещо ги е отнесло.

— Защо просто не е отнесло всички?

Горди не отвърна.

— Защо то е трябвало да извърши такива неща? — настоя Франк.

— За да ни се подиграе. За да ни подразни. За да ни отнеме надеждата — тъжно отвърна Горди.

Франк се втренчи в него. Горди продължи:

— Може би някои от нас или даже повечето от нас се осланят на Господа да ни измъкне живи. Зная това, аз се моля непрекъснато, откакто пристигнахме тук. Вероятно и вие също. То е знаело, че ще бъде така. То е знаело, че ще се молим на Господ да ни помогне. С това то ни дава да разберем, че не можем да се осланяме на Бога. Или поне му се иска да повярваме в това. Защото това е неговата цел. Да внуши съмнение в Бога. Това винаги е било неговата цел!

— Ти като че ли със сигурност знаеш пред какво точно сме изправени тук — рече Франк.

— Може би — каза Горди и се загледа в разпнатия свещеник, после отново се обърна към Франк: — Не разбираш ли? Наистина ли не разбираш, Франк?

След като излязоха от църквата и завиха зад ъгъла по пресечката, видяха две катастрофирали коли.

Един Кадилак Севил бе прекосил предния двор на жилището на пастора, преминавайки през градинските храсти по пътя си, и се бе блъснал в колоната на верандата в единия край на къщата. Колоната бе почти разцепена на две. Покривът на верандата бе хлътнал.

Тал Уитмън надникна през страничния прозорец на колата.

— Зад волана има жена.

— Мъртва ли е? — попита Брайс.

— Да-а. Но не от катастрофата.

От другата страна на колата Джени се опита да отвори вратата на шофьора. Всичките врати бяха заключени, а прозорците — плътно затворени.

Въпреки това жената зад волана — Една Гауър, Джени добре я познаваше — бе като останалите трупове. Тъмносиня. Издута. Със застинал писък на ужас върху изкривеното лице.

— Как е успяло да влезе и да я убие? — питаше се гласно Тал.

— Спомни си заключената баня в хотел Кендълглоу — отвърна Брайс.

— И барикадата в стаята на семейство Оксли — каза Джени.

Капитан Аркхъм се намеси:

— Това е аргумент в полза на теорията на генерала за нервнопаралитичен газ.

След което Аркхъм откопча миниатюрния гайгеров брояч от колана си и внимателно преслуша колата. Оказа се, че смъртта на жената вътре не е причинена от радиация.

Втората кола, на половин пресечка по-нататък, бе перлено-бял Линкълн. На паважа зад нея имаше черни следи от спирачките. Линкълнът бе застанал напряко на улицата и я блокираше. Предницата се бе забила в едната страна на жълт Шевролет комби. Повредите не бяха големи, защото Линкълнът почти бе спрял преди да се удари в паркираната кола.

Шофьорът бе мустакат мъж на средна възраст. Носеше рязани джинси и тениска Доджърс. Джени познаваше и него. Марти Съсмън, административен управител на Сноуфилд през последните шест години. Приветливият, сериозен Марти Съсмън. Мъртъв. И отново причината на смъртта явно нямаше връзка с катастрофата.