Дийн Кунц: Непознати

Чуха се възгласи на облекчение и поздравления, но Брендън каза:

— Часовникът продължава да работи.

Единайсет секунди.

— Да, но вече не е свързан с бомбата — ухили се Паркър.

— Но в проклетия детонатор има конвенционален експлозив — рече Алварадо.

Детонаторът изскочи от бомбата и падна в ръцете на Доминик. Той видя, че часовникът продължава да работи и разбра, че трябва да го накара да спре, макар вече да няма опасност от ядрена експлозия. Напрегна волята си, съсредоточи се и светещите цифри застинаха на 0:03.

0:03.

Паркър, който не бе свикнал с ролята на магьосник, изпадна в паника. Убеден, че силата му е изчерпана, той прибягна до характерен за него ход на действие. Художникът нададе боен вик, обърна се и запокити детонатора към отсрещната стена на пещерата, за да го отдалечи колкото е възможно повече от хората, после се хвърли на земята като останалите.

Доминик целуваше Джинджър, когато над главите им се разнеси експлозия. Двамата подскочиха. За миг той помисли, че Брендън не е успял да дезактивира другата бомба. После осъзна, че един ядрен взрив би срутил пещерата.

— Детонаторът — каза Джинджър.

— Хайде! Да отидем да видим дали някой не е пострадал.

Асансьорът бавно пълзеше нагоре. Главното помещение на второто ниво беше пълно с членове на персонала на военния склад. Всички бяха въоръжени.

Хванал Джинджър за ръката, Доминик си проправи път през тълпата и се насочи към мястото, където бе оставил Брендън. Той видя Фей, Санди и Нед и после Брендън — жив и невредим. И Джорджа. И Марси.

Паркър изскочи отдясно и сграбчи Доминик и Джинджър в мечешката си прегръдка.

— Трябваше да ме видите. Ако аз и Еди Мърфи бяхме живи навремето, Втората световна война щеше да свърши за шест месеца.

— Започвам да разбирам защо Доминик ти се възхищава толкова много — каза Джинджър.

— Как няма да ми се възхищава! Всеки, който ме познава, ме обича.

Изведнъж се чу разтревожен вик, който стресна Доминик. Той се обърна и видя, че в суматохата Фолкърк се е отдалечил от Джак и Ърни и е взел револвер от един от служителите на Тъндър Хил. Всички се дръпнаха от него.

— За Бога — извика Джак. — Всичко свърши, полковник.

Но Лийланд нямаше намерение да подновява личната си война. Прозрачните му светлосиви очи блестяха от безумие.

— Да, свърши, и аз няма да бъда променен като вас. Няма да ме заразите.

Преди на някого да му хрумне да изтръгне оръжието от ръцете му, Фолкърк пъхна дулото в устата си и натисна спусъка.

Ужасена, Джинджър отмести поглед от свличащото се на пода тяло. Отврати я не кървавата смърт, а глупавата, безсмислена загуба сега, когато най-после човечеството бе открило тайната на безсмъртието.

Докато служителите на Тъндър Хил изпълваха пещерата и заобикаляха космическия кораб, който виждаха за пръв път, Джинджър, Доминик, останалите свидетели и Майлс Бенел влязоха в летателния апарат.

Интериорът беше обикновен като външността. Нямаше сложни уреди, с каквито би се очаквало да е оборудван космически кораб, предназначен за такова дълго пътуване. Майлс Бенел обясни, че извънземните са напреднали невероятно много в областта на техниката и физиката и човешкият ум не може да си представи постиженията им. Вътре имаше едно-единствено дълго помещение, което в по-голямата си част беше еднообразно и безлично. Топлата златиста светлина, която изпълваше кораба в нощта на шести юли и се явяваше в сънищата на Брендън, не се виждаше. На стената бяха наредени само няколко обикновени работни лампи, които учените от Тъндър Хил бяха инсталирали.

Въпреки семплостта си помещението излъчваше уют, привлекателност и някакво вълшебство, които напомниха на Джинджър за кабинета на баща й в задната част на първия му бижутерски магазин в Бруклин. Стените бяха украсени само с един календар и мебелите не бяха скъпи. Но за Джинджър онази стая беше свещена, защото там Джейкъб често й четеше книги — фантастични приказки за джуджета и вещици, за други светове или шпионски романи. Гласът му придобиваше звучен и хипнотичен тембър. Реалността в невзрачния малък кабинет избледняваше и Джинджър се пренасяше на други места и времена. Също като кабинетът на Джейкъб, и космическият кораб не беше онова, което изглеждаше на пръв поглед, и криеше приказни загадки.

Покрай стената бяха наредени четири контейнера, които приличаха на ковчези и бяха направени от полупрозрачен, млечносин материал, наподобяващ кварц. Майлс Бенел обясни, че това са леглата, в които пътешествениците са прекарвали дългите пътувания в състояние на летаргичен сън, като остарявали само една земна година на всеки петдесет. Докато спели, напълно автоматизираният кораб пътувал в пространството, ориентирайки се с помощта на множеството сензори и сонди, търсещи живот на стотиците хиляди слънчеви системи, покрай които минавали.