Дийн Кунц - Непознати

— Браво. Хубава реч — язвително каза Фолкърк и насочи картечния си пистолет към генерала. — Не посягай към оръжието, Алварадо. Предполагам, че си въоръжен. Не искам да бъда застрелян, а да загина в славния огън.

— Огън? — попита Бенел.

— Точно така, докторе — ухили се Лийланд. — Славният огън, който ще унищожи всички ни и ще спаси света от заразата.

— Господи! Затова не сте довели хора със себе си. Не сте искали да жертвате повече от необходимите. — Майлс се обърна към Алварадо: — Боб, този смахнат негодник е сложил ръка на тактическите ядрени бомби.

Лицето на генерала се изкриви от гняв и пребледня.

— Две ядрени бомби — каза Фолкърк. — Едната е пред вратите, а другата — в главното помещение на долното ниво. След по-малко от три минути всички ще се превърнем в пепел. Няма да имате време да ме промените. Предполагам, че това продължава повече от три минути.

Изведнъж картечният пистолет излетя от ръцете на Фолкърк. В същия миг лейтенант Хорнър изкрещя, когато и неговото оръжие изхвърча от ръцете му. Двата картечни пистолета се завъртяха във въздуха и изтракаха на пода. Единият падна в краката на Ърни Блок, а другият — до Джак Туист. Двамата грабнаха оръжията и ги насочиха към Фолкърк и Хорнър.

— Ти ли го направи? — обърна се Джинджър към Доминик.

— Мисля, че аз. Не знаех как… да го сторя, докато не стана неизбежно. Също както Брендън лекува хората.

— Но това не решава проблема — рече Бенел. — Фолкърк каза, че остават три минути.

— Две — поправи го полковникът и щастливо се ухили.

— Онези ядрени бомби не могат да бъдат дезактивирани — каза Алварадо.

— Брендън, ти се заеми с тази пред вратата, а аз ще сляза на долното ниво — извика Доминик и хукна към асансьора.

— Не могат да бъдат дезактивирани — повтори генерал Алварадо.

Брендън коленичи до ядрената бомба и потрепери, когато видя колко време остава до детонирането й. Минута трийсет и три секунди.

Той не знаеше какво да направи. Вярно, бе излекувал трима човека, бе накарал пиперниците да се въртят във въздуха и бе предизвикал светлина, но си спомняше как предметите се бяха изплъзнали от контрола му и столовете бяха подскочили и се блъснали в тавана. Брендън знаеше, че ако направи едно погрешно движение с детонатора на бомбата, свръхестествените му способности няма да го спасят.

Минута двайсет и шест секунди.

Другите бяха излезли от пещерата, където бе скрит космическият кораб, и бяха наобиколили младия свещеник.

— Ако повредя детонатора… — започна Брендън.

— Не — прекъсна го Алварадо. — Бомбата ще се взриви автоматично.

Минута и три секунди.

Фей коленичи до Брендън.

— Накарай го да изскочи от проклетата бомба. Както Доминик направи с оръжията.

Брендън се вторачи в бързо сменящите се цифри на часовника на детонатора и се опита да си представи как устройството изскача от бомбата.

Но нищо не се случи.

Петдесет и четири секунди.

Ругаейки мудността на асансьора, Доминик изхвърча навън, веднага щом вратите се отвориха. Джинджър го последва. Двамата се втурнаха към ядрената бомба, поставена в средата на пещерата на най-долното ниво на Тъндър Хил.

— Господи — с разтуптяно сърце възкликна той, като видя дигиталния часовник.

Петдесет секунди.

— Можеш да го направиш — насърчи го Джинджър. — Ти имаш определена цел в живота.

— Ще се опитам.

— Обичам те.

— И аз те обичам.

И двамата се изненадаха от признанията си.

Четирийсет и две секунди.

Доминик протегна ръце над ядрената бомба и усети, че кръговете веднага се появиха на дланите му.

Четирийсет секунди.

Брендън се обля в пот.

Трийсет и девет секунди.

Той се напрягаше, опитвайки се да задейства магията, която знаеше, че притежава. Но макар че кръговете пламнаха на дланите му и почувства прииждането на силата, Брендън не можеше да се съсредоточи върху задачата. Мислеше какво лошо би могло да се случи и колкото повече разсъждаваше, толкова по-малко успяваше да насочи чудодейната енергия.

Трийсет и четири секунди.

Паркър Фейн коленичи до него.

— Не се обиждай, отче, но може би проблемът е в това, че като йезуит, си склонен към интелектуален размисъл. Може би тази работа изисква инстинктивни действия. Вероятно й трябва фанатичното, необуздано, шеметно себеотдаване на един художник. — Паркър протегна едната от огромните си ръце към детонатора и изкрещя. — Излез оттам, да ти го начукам!

Детонаторът изскочи от мястото си и падна в ръцете му.