Дийн Кунц - Чейс

— Защо просто не си седиш у вас и не погледаш малко архивни филми? — зачуди се Чейс.

— Моля?

— Или не потърсиш специализирана лекарска помощ?

— Нямам никаква нужда от лекарска помощ. Този болен свят има нужда от психиатър, не аз. — Гневът го накара да се закашля. — И двамата са блудници — и момчето, и момичето. И двамата заслужаваха да умрат — само че тя не си получи заслуженото благодарение на твоята намеса.

Чейс нищо не каза.

— Виждаш ли, трябва да те проуча подробно, както направих и с другите двама. В противен случай никога няма да разбера дали си заслужаваш наказанието, или съм те убил само защото си объркал плановете ми и искам да ти отмъстя. Накратко казано, аз не убивам хора, а само екзекутирам онези, които си го заслужават.

— Не желая да ми се обаждаш отново — заяви Чейс.

— Опитай да ме спреш.

Бен не отговори.

— Аз съм твоята мотивация — рече убиецът.

— Моята мотивация?

— Тук е намесена съдбата.

— Моята мотивация за какво?

— Това — каза непознатият — трябва ти да го решиш.

— Ще се обадя в полицията да подслушват линията.

— Това няма да ме спре — каза непознатият, а в тона му отново се долавяше насмешка. — Просто ще ти звъня от различни телефонни кабини в града и ще затварям толкова бързо, че няма да могат да ме проследят.

— Ами ако не вдигам телефона?

— Ще го вдигнеш. Шест часа тази вечер — напомни му той и затвори.

Чейс остави слушалката, изнервен заради обстоятелството, че убиецът го познаваше прекалено добре. Естествено, че щеше да вдигне, и то по всяко време. Поради същите причини отговаряше на всички досадни обаждания през последните седмици, вместо да смени номера си. Дори не знаеше защо го прави.

Бен сграбчи импулсивно слушалката и набра номера на полицейския участък. За пръв път от десет месеца и половина се обаждаше на някого.

Когато дежурният сержант отговори, Чейс поиска да го свържат с детектив Уолъс. В този миг не пропусна да се възползва от славата си.

— Да, господин Чейс, мога ли да ви помогна? — обади се детективът.

Бен обаче не спомена нищо за обажданията на убиеца, както възнамеряваше, когато позвъни в полицията. Вместо това попита:

— Как върви разследването?

Уолъс нямаше нищо против да поговорят за полицейската работа.

— Бавно, но славно — отговори той. — Открихме отпечатъци по ножа и ги изпратихме за справка във Вашингтон. Ако някога е бил арестуван за някакво сериозно престъпление или е работил като правителствен чиновник, ще установим самоличността му за двайсет и четири часа.

— Ами ако никога не са му взимали отпечатъци?

— Така или иначе, ще го опипаме. — Изглежда, Уолъс бе доста оптимистично настроен. — Намерихме пръстена му в шевролета. Той не е принадлежал на мъртвото момче, а, изглежда, че на вас ще ви е малък. Впрочем, не сте си загубвали пръстен, нали?

— Не — отвърна Чейс.

— Така си и мислех. Все пак трябваше да ви уведомя за това, но бях сигурен, че не е ваш. Така че със сигурност е негов.

— Нещо друго освен пръстена и отпечатъците?

— Наблюдаваме постоянно момичето и родителите му, обаче ще ви бъда благодарен да не казвате на никого за това.

— Мислите, че отново ще се опита да я нападне?

— Напълно вероятно е. Ако убиецът си мисли, че тя би могла да го разпознае, навярно ще се опита да я елиминира. Знаете ли, сега ми хрумна, че не би било зле да наблюдаваме и вас. Как мислите?

Разтревожен от тази перспектива Чейс каза:

— Не виждам какъв смисъл би имало това.

— Както искате — рече Уолъс. — Е, историята вече е раздухана в днешните вестници. Вероятно той не се бои, че ще го идентифицирате — все пак момичето е имало повече време да го разгледа — но навярно ви е доста ядосан.

— Ядосан ли? Трябва да е откачил.

Уолъс се засмя:

— Е, ако не е откачен, какъв ли е тогава?

— Разбрахте ли нещо за някакви вероятни мотиви, когато разпитахте девойката — някои предишни гаджета, които да…

— Не — отвърна Уолъс. — Засега работим по версията, че няма никакви рационални мотиви, тоест че си имаме работа с психопат.

— Разбирам.

— Е — каза Уолъс, — съжалявам, че за момента нямаме по-съществени новини.

— А вие ме извинете, че ви загубих времето — рече Чейс и затвори.

Той не съобщи нищо на детектива за обажданията на убиеца, макар че имаше намерение да му разкаже всичко. Двайсет и четири часова охрана на момичето. Щяха да направят същото и с него само да разберяха за телефонните обаждания.