Дийн Кунц - Брат Од

Брат Максуел се дръпва от прозореца и осъзнава, че и двете му бухалки са до стола му. Отново прошепва името на Салваторе, вероятно не по-силно отпреди.

Моделите от кости непрекъснато се променят, но не възбудено, а някак мързеливо, създавайки впечатлението, че съществото се намира в състояние, подобно на сън.

Движенията като на забавен каданс окуражават брат Максуел да се върне до стола за бухалките.

Тъкмо се е навел и е уловил оръжието, когато чува как едно от стъклата над главата му се пропуква. Той скача и крясва:

— Салваторе!

Макар и образувано от кубчета, пухчето беше топчестото и пухкаво като името си. Огромните му уши клепнаха и то ги отметна назад с лапа. Такъв любимец би подхождал на момчето от опаковките на брашното „Пилсбъри“.

Брат Джон заговори с прехласнато лице:

— Цял живот съм бил обсебен от реда. Исках да го открия в хаоса. Да го наложа на хаоса. И ето го този сладък мъник — роден от хаоса на мисълта, от пустотата, от нищото.

Изправеният на крака Романович не сваляше гарда:

— Несъмнено не сте го показали на абата.

— Все още не — отговори брат Джон. — Всъщност вие първи го видяхте… доказателството за съществуването на Бог.

— Абатът знае ли, че изследванията ви са водели… натам?

Брат Джон поклати глава:

Той разбира намеренията ми да докажа, че в дъното на материалната реалност, под последния слой на онова, което привидно е хаос, се крият подредени мисловни вълни, идентични с Божието съзнание. Но никога не съм му казвал, че ще създам живото доказателство .

— Никога не сте му го казвали! — Гласът на Романович стенеше и се огъваше под товара на изумлението му.

— Исках да го изненадам. — Брат Джон се усмихна на творението си, което се клатушкаше наляво-надясно.

— Да го изненадате? — Изумлението даде път на неверието. — Да го изненадате?

— Да. С доказателства за господ.

Романович едва сдържаше презрението си:

— Това не е доказателство за Господ. Това е богохулство — заяви той, по-директен от мен в така създалата се ситуация.

На пръв поглед кикотещото се, щапукащо, синеоко пухче не приличаше на върховно оскърбление на Господ. Първоначалната ми реакция беше: топчесто, пухкаво, възхитително .

Обаче когато седнах на ръба на стола и се приведох, за да го разгледам по-добре, бях пронизан от остра тръпка, сякаш ледена висулка се бе забила в окото ми.

Нямах визуален контакт с огромните очи на пухчето, на които им липсваше любопитство, присъщо на истинските кученца или котенца. Те бяха празни; в тях имаше пустота.

Музикалното гукане и кикотът очароваха като записания глас на играчка — докато не си напомних, че това не е играчка, а живо същество. Тогава възклицанията му взеха да ми напомнят на кошмарни бълнувания.

Станах от стола и се дръпнах една-две крачки назад от мрачното чудо на брат Джон.

— Доктор Хайнеман — твърдо отсече Романович, — вие сам не се познавате. Не знаете какво сте сътворили.

Брат Джон изглеждаше смутен от враждебността на руснака.

— Виждам, че имате различна представа, но…

— Преди двайсет и пет години сте отхвърлили малформирания си и осакатен син, обезнаследили сте го и сте го изоставили.

Потресен от факта, е това му прегрешение е известно на руснака, брат Джон очевидно искаше да потъне вдън земя от срам, но все пак опита да се защити:

— Вече не съм онзи човек.

— Ще приема, че сте се изпълнили с угризения и дори сте се покаяли, а щедростта ви, когато сте приели монашеството, е била изумителна. Поправили сте се, може би дори сте по-добър, но не сте различен . Как сте успели да се самоубедите в противното, при положение че толкова добре познавате теологията на вярата си? Всичките дела на един човек го придружават по пътя му от началото до края. Изкуплението дарява прошка, но не заличава миналото. Някогашният Джон Хайнеман още живее във вас, потиснат от човека, който с усилие на волята сте станали.

— Брат Джон, гледали ли сте Фредерик Марч в „Доктор Джекил и мистър Хайд“? — попитах аз. — Ако се измъкнем от цялата тази каша живи, може би не е зле да го гледаме заедно.

Да кажа, че атмосферата в Клетката не беше здравословна, е като да кажа, че не е желателно да си устройвате пикник в кратера на заспал вулкан, когато земята под краката ви се тресе.

Чувствата на брат Джон бяха наранени, когато чудодейното му творение не беше посрещнато с очаквания ентусиазъм. В разочарованието му се усещаше накърнена гордост, едва прикрито негодувание, докачливостта на раздразнително дете.