Робин Кук - Пристъп

— Няма ли да пиете кафе, бе хора? — попита Спенсър.

И Стефани, и Даниел отрицателно поклатиха глава.

— Мисля, че и двамата пихме достатъчно — обясни Даниел. — Биологичният ни часовник е все още настроен по европейско време и от зори сме на крак.

— Били сте в Европа? — въодушеви се Пол. — Това има ли нещо общо с Торинската плащеница?

— Да, има — отвърна Даниел.

— Сигурен съм, че пътуването ви се е увенчало с успех — намигна им Пол съучастнически.

— Беше бурно, но успешно — съгласи се Даниел. — Ние…

Той млъкна, сякаш забравил изведнъж какво точно се кани да каже.

На Стефани й секна дъхът. Надяваше се Даниел да не спомене и дума от преживяното в Торино. Предпочиташе да се държи на разстояние от тези хора. Ако споделеше с тях онова, което им се бе случило, щеше да прекоси граница, която тя не искаше да прекосява.

— Успяхме да вземем част от плащеницата, върху която има следи от кръв — обясни Даниел. — Всъщност, в момента е у мен. Искам да я поставя във физиологичен разтвор, за да стабилизираме останките от ДНК и колкото по-скоро стане това, толкова по-добре.

— Звучи разумно — съгласи се Пол. — Да тръгваме към лабораторията.

— Няма причина да не започнем обиколката от там — любезно предложи Спенсър.

Успокоена от факта, че запазиха дистанцията помежду си, Стефани се поотпусна и когато излязоха от кабинета на Спенсър, тя вече дишаше спокойно.

Пред асансьора Шийла се извини, че я чакат пациенти, за които трябва да се погрижи и слезе по стълбите.

Лабораторията се намираше извън централната сграда, и за да стигнат до нея, минаха по плавно извиващите се, покрити със сводове пътеки.

— Нарочно проектирахме клиниката с отделни сгради, за да излизаме навън, дори когато работим по цял ден — обясни Пол. — Добре е за душевното здраве.

— Но аз излизам много повече, отколкото Пол — засмя се Спенсър. — Тенът ми го доказва. Не съм работохолик като него.

— Цялата сграда ли е заета от лабораторията? — попита Даниел и влезе през отворената от Спенсър врата.

— Не съвсем — обясни мъжът, като мина пред тях и се спря пред щанда с пресата.

Той се наведе и взе някакво лъскаво списание. Групата се озова в помещение, което представляваше нещо средно между уютен салон и библиотека. Рафтове с книги покриваха стените.

— Тук е читалнята ни. Отделил съм последния брой на списанието „Репродуктивни технологии на двайсет и първия век“ — рече той и гордо подаде изданието на Даниел. — Има няколко материала, които може би ще ви заинтригуват.

— Много си любезен — отвърна Даниел.

Той хвърли поглед на съдържанието на корицата и го подаде на Стефани.

— Освен лабораторията, в сградата има и помещения за живеене — обясни Пол. — Те включват апартаменти за гости, в които няма лукс, но затова пък са удобни. Бихме искали да ви предложим да се настаните в тях, ако държите да сте близо до работното си място. В сградата отсреща има дори столова, където се сервира храна три пъти на ден, така че няма да е нужно да напускате клиниката, ако не искате. Виждате ли, много от нашите служители живеят тук, в комплекса, и техните апартаменти се намират също в тази сграда.

— Благодаря ви за предложението — побърза да отговори Стефани. — Много сте любезни, но в града ни е много удобно.

— Мога ли да ви попитам къде сте отседнали? — заинтересува се Пол.

— В хотел „Оушън Клъб“ — отвърна Стефани.

— Нека продължим обиколката — предложи Спенсър.

— Разбира се — съгласи се Пол и махна с ръка по посока към двете двойни врати, отвеждащи във вътрешността на сградата.

— Освен лабораторията и апартаментите в сградата се намира и оборудване за диагностика, като например PET скенер. Инсталирахме го тук, защото ще го използваме повече за научноизследователска работа, отколкото в клиничната ни дейност.

— Не знаех, че разполагате и с подобен скенер — каза Даниел.

Той многозначително погледна към Стефани, за да изрази задоволството си и да опонира на явното й неодобрение. Знаеше, че този скенер, който изследва физиологичните функции на организма с помощта на гама-лъчи, би могъл да им бъде от полза, ако при лечението на Бътлър възникне някакъв проблем.

— Клиника „Уингейт“ ще предлага пълно медицинско обслужване — и клинично, и научноизследователско — гордо се изпъчи Пол. — Инсталирахме СТ скенер, както и MRI и решихме да се сдобием и с PET.

— Впечатлен съм — призна Даниел.

— Знаех си — отвърна Пол. — А като откривател на НХТСК сигурно ще се заинтригуваш от факта, че планираме да играем главна роля не само в лечението на безплодието, а и в областта на терапията със стволови клетки.