Робин Кук - Пристъп

— Това е Морийн Джефърсън — представи я Пол. — Наричаме я Мари. Не искам да я смущавам, но що се отнася до микроскоп и прехвърляне на клетъчни ядра, тя е незаменима. Така че, ако се нуждаете от помощ, ще бъде на разположение. Прав ли съм, Мари?

Момичето свенливо се усмихна и подаде физиологичния разтвор на Даниел.

— Много сте щедри — забеляза Стефани. — Но мисля, че в отдела, където се обработват клетките ще ни е добре.

Даниел пое запечатания прозрачен плик от джоба си. С ножичките, предложени му от Меган, той го отряза от едната страна. Притисна краищата му и пликът се отвори. Внимателно изтърси малкото бледочервено късче от стародавно ленено платно в разтвора, без да го докосва с ръка. То остана на повърхността. Плътно запуши бутилката с гумената тапа и леко бутна ограничителя. С мекия молив, също предложен му от Меган, маркира бутилката от външната страна с инициалите С. Т.

— Има ли удобно място, където да я поставя? — попита Даниел.

— Цялата лаборатория е на разположение — отвърна Пол. — Не се безпокой. Имаме си отдел „Безопасност“.

— Смятай клиниката за крепостта на Насо — добави Спенсър.

— Бих могла да заключа бутилката в кабинета си — предложи Меган — Дори мога да я сложа в малкия сейф, с който разполагам.

— Благодаря много — отвърна Даниел. — Този материал тук е безценен.

— Не се страхувай — успокои го Пол. — Ще бъде в безопасност. Повярвай ми! Имаш ли нещо против да я поддържа за малко?

— Не, разбира се — отговори Даниел и му подаде бутилката.

Пол я вдигна срещу светлината на лампата.

— Невероятно! — възкликна той и се взря с присвити очи в малкото парченце белезникаво платно, което се носеше на повърхността. — В ръцете си държа ДНК-то на Христос! Потръпвам, като си помисля!

— Да не театралничим толкова — обади се Спенсър.

— Как успяхте да го вземете? — попита Пол, без да обръща внимание на забележката на Спенсър.

— С помощта на високопоставени свещеници — неопределено отвърна Даниел.

— Но как го уредихте? — продължи разпита Пол, без да откъсва възхитен поглед от бутилката, която бавно въртеше в ръцете си.

— Всъщност, не го уредихме ние, а нашият пациент — отговори Даниел.

— О така ли? — възкликна Пол, свали ръката си с бутилката и погледна към Спенсър. — Свързан ли е по някакъв начин с католическата църква?

— Доколкото ни е известно, не — каза Даниел.

— Трябва да има някой силен покровител — предположи Спенсър.

— Може би — отвърна Даниел. — Не знаем.

— Разбрах, че се връщате от Италия — продължи Спенсър. — Но защо сте толкова сигурни, че Торинската плащеница е автентична?

— Както казах и по телефона — започна Даниел с неприкрито раздразнение, — не се интересуваме от противоречивите твърдения относно нейната автентичност. Ще използваме парченцето като източник на ДНК, нужна ни за НХТСК. Пациентът настоява.

Последното нещо, което желаеше, бе да влезе в научен спор с подобни шарлатани.

— С нетърпение очаквам да видя този ваш пациент — каза Пол. — Ние с теб имаме нещо общо. И двамата вярваме, че Плащеницата от Торино е истинска.

Той подаде бутилката на Меган.

— Сега трябва да удвоим вниманието си! Имам усещането, че това шишенце ще стане историческо.

Меган пое бутилката с двете си ръце и се обърна към Даниел:

— Какво очаквате да стане? — попита тя. — Нали не мислите, че материята ще се разтвори вътре?

— Разбира се, че не — отвърна той. — Искам парчето от плащеницата да остане във физиологичния разтвор. След около двайсет и четири часа ще извлека съответна част от разтвора с помощта на PCR. Електрофорезата с контролни агенти ще ни даде представа с какво разполагаме. Ако се окаже, че имаме достатъчно фрагменти от ДНК, в което съм сигурен, ще го амплифицираме и тогава ще видим дали пробите са подходящи за НХТСК. Разбира се, можем да повторим това упражнение няколко пъти, за да избегнем риска. Както и да е, парченцето ще остане в разтвора, докато получим онова, от което се нуждаем.

— Много добре — каза Меган. — Вече ви казах, че ще поставя бутилката в сейфа. Ще я извадя утре, когато ви потрябва.

— Отлично — зарадва се Даниел.

— Ако сме привършили, да тръгваме към другата сграда — предложи Спенсър и погледна часовника на ръката си. — Искаме да ви покажем операционните и болничните стаи. Ще се запознаете с персонала и после ще отидем в столовата. Ще дадем закуска във ваша чест, на която поканихме и д-р Рашид Наваз, неврохирурга. Помислихме, че бихте искали да се запознаете с него.