Робин Кук - Пристъп

— Утре сутринта в седем и пет с Еър Франс. Летят през Париж за Лондон.

— Добре тогава, ще използваме друга възможност — каза Луиджи. — Съществува един сигурен начин да си върнем образеца. Имам първи братовчед по майчина линия на име Карло Ричарди. Той е главен археологически интендант на Пиемонте, което ще рече регионален директор на Агенцията за защита на художественото и археологическото наследство.

— Не съм чувал за него.

— Нищо чудно, защото дейността им в голямата си част не е публична; те представляват полицейски отряд, който отговаря за безопасността на огромната съкровищница от исторически паметници и предмети с историческа стойност, която няма как да не включва и Плащеницата от Торино. Ако се обадя на Карло, той много лесно ще получи това, което искаме.

— Какво ще му кажеш? Имам предвид, че ти даде образеца на американците, не са го откраднали, нали? И тъй като го направи на публично място, всеки талантлив адвокат в Италия би открил дори свидетел на деянието.

— Няма да му казвам, че е откраднат. Ще му подскажа, че образецът е получен под фалшив предлог, а мисля, че нашият случай наистина е такъв. Но което е по-важно, ще заявя, че не разполагат с документ, разрешаващ изнасянето му от Италия. Всъщност, ще добавя, че изнасянето на образеца от Италия е строго забранено и че съм получил информация, че въпреки това двамата американци се канят да излетят с него утре сутринта.

— Искаш да кажеш, че археологическата полиция, за която говориш, има право да го конфискува?

— Разбира се! Агенцията е независима и изключително силна. Ще ти дам един пример. Преди години тогавашният ви президент Рейгън попита нашия тогавашен президент, дали ще разреши наскоро откритите в Реджо ди Калабрия бронзови находки да бъдат демонстрирани на Олимпиадата в Лос Анджелис. Италианският президент даде съгласието си, но регионалният директор каза „не“ и статуетките си останаха в Италия.

— Е, наистина е впечатляващо — каза Майкъл. — Агенцията разполага ли със собствена полицейска дивизия?

— Разполага с известен брой цивилни ispettori, което ще рече инспектори, но има право да използва или униформени карабинери, или полицаите от гвардията на Министерството на финансите. Вероятно на летището ще бъдат тези от гвардията, макар че ако действат по заповед на Карло, възможно е и карабинерите да участват.

— Ако го направиш, какво ще стане с американците?

— Утре сутринта, когато отидат да се регистрират за международния полет, ще ги арестуват, ще ги хвърлят в затвора и ще ги съдят. В Италия подобни провинения се смятат за тежко престъпление. Няма да ги осъдят веднага. Делата се точат изключително дълго. Но образецът веднага ще ни бъде върнат и проблемът ще бъде разрешен.

— Обади се! — каза Майкъл.

Бе разочарован, но не всичко беше изгубено. Очевидно нямаше да спечели като единствен участник в разрешаването на въпроса с образеца от плащеницата. От друга страна, обаче, можеше да увери кардинала, че участието му е било решаващо.

Даниел доволно се облегна назад. Вдигна ръка към устата си в колеблив опит да прикрие дяволитата си усмивка.

— Хей, отпусни се — засмя се той. — Вечерята бе изумителна, бутилката „Бароло“, която изпихме — също. Да не си разваляме настроението!

— Ще се отпусна, когато влезем в стаята — отвърна Стефани. — Мисля, че имам право да съм нервна, след като някой ми е ровил в багажа.

Даниел отключи вратата и я отвори. Стефани прекрачи прага и очите й зашариха из стаята. Даниел понечи да влезе, но тя го дръпна за ръката.

— Искам да отида в тоалетната — проплака той.

— Имали сме гости!

— О! Откъде разбра?

Стефани посочи към писалището.

— Сребърната кутийка е изчезнала.

— Вярно — каза Даниел. — Сега виждам, че през цялото време си била права.

— Разбира се, че бяха права — сопна се Стефани.

Тя пристъпи към писалището и постави ръка там, където бе оставила кутийката, сякаш не вярваше, че е изчезнала.

— Но и ти си бил прав. Сигурно са търсили парченцето от плащеницата.

— Е, трябва да призная заслугата ти, задето предложи да вземем образеца и да оставим кутийката.

— Благодаря — каза Стефани. — Но първо нека се уверим, че не са помислили сребърната кутийка за някаква изключителна ценност.

Тя отиде до куфара си и отново провери съдържанието на торбичката си за бижута. Всичко си беше на мястото, включително парите.

Даниел направи същото. Скъпоценностите, парите и пътническите чекове бяха непокътнати. Изправи се.