Робин Кук - Пристъп

— Защо не слезеш и не уредиш сметката — предложи Стефани. — Идвам след две минути.

— Насо, очаквай ни! — извика Даниел и излезе от стаята.

Настоятелният телефонен звън извади Майкъл Малоуни от дълбокия сън. Вдигна слушалката, преди да се е събудил напълно. Отсреща беше отец Питър Флек, вторият личен секретар на кардинал О’Рурк.

— Буден ли си? — попита Питър. — Извинявай, че ти звъня толкова рано.

— Колко е часът? — заинтересува се Майкъл.

Той протегна ръка към нощната лампа и се опита да види стрелките на собствения си часовник.

— Тук, в Ню Йорк, след двайсет и пет минути ще бъде полунощ. А колко е часът Е Италия?

— Пет и трийсет и пет сутринта.

— Съжалявам, но днес следобед си се обадил и си казал, че е наложително да говориш с кардинала колкото е възможно по-скоро, а Негово високопреосвещенство току-що се върна. Свързвам те.

Майкъл разтърка челото си и се плесна по страните, за да прогони умората. Само след миг чу мекия глас на кардинал О’Рурк, който му обясни, че е трябвало да присъства на една безкрайна среща с губернатора.

— Съжалявам, че трябва да ви натоваря още повече — започна Майкъл със страхопочитание.

Той не се заблуждаваше от външната благост на влиятелния мъж. Знаеше колко безмилостен може да бъде, особено към подчинените си, които са били или глупави, или не им е провървяло достатъчно и са си навлекли гнева му. Но към онези, от които е доволен, той бе изключително щедър.

— Някакъв проблем ли има в Торино? — попита кардиналът.

— За жалост, да — отвърна Майкъл. — Оказа се, че двамата, които сенатор Бътлър изпрати да получат образеца от плащеницата, са учени в областта на молекулярната биология.

— Разбирам — каза Джеймс.

— Имената им са доктор Даниел Лоуъл и доктор Стефани Д’Агостино.

— Разбирам — повтори Джеймс.

— От инструкциите ви ми стана ясно — продължи Майкъл, — че ще сте много недоволен, ако плащеницата бъде подложена на нови изследвания. Добрата вест е, че с помощта на монсиньор Манцони успях да уредя връщането на образеца.

— О! — възкликна Джеймс.

Последва неловко мълчание. Що се отнася до Майкъл, той не очакваше подобна реакция. Определено бе разчитал, че кардиналът ще е доволен от мерките, които бе предприел.

— Очевидно нашата цел е да избегнем по-нататъшната намеса на учените — побърза да добави той.

По гърба му полазиха тръпки. Интуитивно усещаше, че разговорът поема нежелан обрат.

— Лоуъл и Д’Агостино сами ли пожелаха да върнат образеца?

— Не точно — призна Майкъл. — Италианските власти ще го конфискуват, когато тази сутрин двамата отидат на летището, за да вземат самолета за Париж.

— И какво ще стане с учените?

— Мисля, че ще ги задържат.

— Истина ли е, че не е било необходимо да докосват самата плащеница, за да се сдобият с образеца, както ми намекна сенатор Бътлър?

— Истина е. Образецът представлява парченце от частта, откъсната от плащеницата преди няколко години.

— Предадена ли е на учените при пълна конфиденциалност и без официална документация?

— Доколкото знам, да — отвърна Майкъл. — Уведомих ги, че това е изричното ви желание.

Той започна да се ноти — не така обилно, както в хотелската стая, но причината бе същата: страх. Усети, как стомахът му се сви и мускулите му се напрегнаха. Във въпросите на кардинала се чувстваше едва доловима острота, която страничен човек нямаше да усети, но не и Майкъл. Той тутакси разбра, че Негово високопреосвещенство е силно раздразнен.

— Отец Малоуни! За ваше сведение сенаторът вече е вкарал обещания закон за ограничаване на съдебното преследване на благотворителните организации за разглеждане и сега има по-голяма вероятност да бъде одобрен, отколкото имаше в петък, защото смята решително да го подкрепи. Няма нужда да ви обяснявам колко важен е този закон за църквата. Що се отнася до парчето от плащеницата, дори да го подложат на изследвания, резултатите няма да са автентични и ще бъдат отречени, тъй като образецът не е придружен от официален документ.

— Много съжалявам — изломоти несигурно Майкъл. — Мислех, че Ваше високопреосвещенство ще иска да получи обратно образеца.

— Отец Малоуни, получихте ясни указания. Не сте в Торино, за да мислите. Изпратен сте, за да видите кой ще получи парчето от плащеницата и, ако е необходимо, да го проследите до крайния получател. Не биваше да се съгласявате с връщането на образеца и да поставяте под заплаха един толкова важен за църквата закон.