Робин Кук - Пристъп

Даниел, все още залитайки, се наведе да погледне зад парапета. На долната площадка Стефани, опряла гръб към заключената врата на математика, притискаше с две ръце лаптопа към гърдите си. Лицето й бе пребледняло.

— Добре ли си? — попита Даниел.

— Кой, по дяволите, беше този?

— Един проклет крадец — отвърна Даниел.

Обърна се и заразглежда вратата на апартамента. Стефани изкачи останалите стъпала и застана зад него.

— Поне не я е разбил — забеляза Даниел. — Сигурно е имал ключ.

— Сигурен ли си, че сутринта заключи вратата?

— Абсолютно! Помня, че заключих дори допълнителната брава.

— Кой друг има ключ от тук?

— Никой — отговори Даниел. — Ключовете са два. Направих само толкова, когато купих жилището и смених бравата.

— Трябва да е отворил с шперц.

— Ако е така, значи е професионалист. Но защо един професионалист ще влиза с взлом в моя апартамент? Не притежавам никакви ценности.

— О, не! — внезапно извика Стефани. — Оставих всичките си накити върху скрина, там е и часовникът с диаманти на баба ми.

Тя се втурна покрай Даниел и влезе в спалнята.

Даниел я последва по коридора.

— Сега си спомних: сглупих, като оставих сумата, която получих снощи, върху бюрото.

Заклати се към кабинета. За негова изненада парите бяха непокътнати и стояха там, където ги беше оставил. Най-отгоре, в средата на писалището. Като ги взе, забеляза, че всичко останало върху бюрото бе разбъркано. Знаеше, че не е най-подреденият човек на земята, но от друга страна беше изключително организиран. Отгоре имаше купища писма, сметки и научни списания, но той отлично знаеше кое къде се намира и какво съдържа всяка купчина.

Очите му пробягаха по четирите чекмеджета на кантонерката. Дори листите с напечатания текст на статията, които чакаха да бъдат изпратени в редакцията на списанието, бяха разбъркани.

На вратата се появи Стефани.

— Сигурно е влязъл току-що — въздъхна с облекчение тя. — Очевидно е нямал време да отиде до спалнята. Нещата ми не са докоснати и си седят там, където ги бях оставила снощи.

Даниел взе купчината сметки.

— Не е взел дори парите, а със сигурност ги е видял.

— Че какъв крадец ще е бил този? — засмя се глухо Стефани.

— Никак не е смешно — сопна й се Даниел.

Започна да отваря чекмеджетата на бюрото и кантонерката едно по едно и да проверява съдържанието им.

— И аз не го намирам за смешно — каза Стефани. — Опитвам се да разсея тревогата си.

— За какво говориш? — вдигна поглед към нея Даниел.

Стефани поклати глава и задиша дълбоко. Упорито се бореше със сълзите си. Цялата трепереше.

— Разстроена съм. Много се разтревожих. Чувствам се насилена, защото някой е нарушил неприкосновеността на дома ни. Напомня ми, че непрекъснато се намираме на ръба на живота и смъртта, макар да не го осъзнаваме.

— И аз се разтревожих — отвърна Даниел. — Но не съм настроен философски. Тревожи ме усещането, че в нахлуването има нещо, което не разбирам. Очевидно е, че този мъж не е обикновен крадец. Търсил е нещо определено, но не знам какво. Това ме обърква.

— Не мислиш ли, че причината да не вземе нищо е ранното ни завръщане?

— Бил е в апартамента известно време, което със сигурност му е било достатъчно, за да открадне нещо ценно. Но не е поискал. Имал е време да се рови из бюрото и кантонерката.

— Откъде знаеш?

— Знам, защото и аз имам интуиция. Този мъж беше професионалист и е търсил нещо определено.

— Имаш предвид интелектуална собственост, свързана с НХТСК?

— Възможно е, но се съмнявам. Разполагам с всички патенти по нея. Освен това, ако са искали да откраднат нещо такова, щяха да нахлуят в офиса ни, не тук.

— Тогава какво?

— Не знам — сви рамене Даниел.

— Повика ли полиция?

— Отначало исках да го направя, но сега не съм толкова сигурен.

— Защо? — изненада се Стефани.

— Какво ще ни помогне полицията? Мъжът вероятно отдавна е изчезнал. Нищо не липсва, така че няма да търсим застраховка, а не ми се ще да ни задават въпроси относно заниманията ни напоследък, ако се стигне дотам. На всичко отгоре утре вечер заминаваме и не искам полицията да ни попречи.

— Чакай малко! — внезапно каза Стефани. — Ами ако нахлуването има връзка с Бътлър?

Даниел се вторачи в лицето й.

— Как и защо би могло да се свърже с Бътлър? — попита той.

Стефани също се вторачи в него. Звукът от хладилника в кухнята наруши вечерната тишина.

— Не знам — отвърна най-после тя. — Спомних си, че има връзки във ФБР и че те бе разследвал. Може да не са привършили.