Робин Кук - Пристъп

— Надявам се да е нисък, дебел и с брадавица на носа.

Даниел смутено я погледна.

— Може да е пушач и да има лош дъх — додаде тя.

— За какво, по дяволите, говориш?

— Ако Уингейт изглежда толкова зле, колкото и звучи, вероятността да изгубя вяра в медицинската професия е значително по-малка. Знам, че разсъжденията ми са ирационални, но не желая този мошеник да има нищо общо с въображаемия образ на лекаря, който съм си изградила. Настръхвам при мисълта, че е практикуващ доктор. Същото се отнася и за партньорите му.

— Хайде, Стефани! Не ставай глупава! В медицинската професия, както във всяка друга, далеч не всичко е идеално. Има и добри, и лоши лекари, а повечето са някъде по средата.

— Мислех, че самоконтролът влиза в определението за лекарската професия. Цялата работа е, че имам усещането, че не бива да се захващаме с тези хора.

— За последен път ти казвам — уморено отвърна Даниел, — че няма да работим с тези клоуни. Господ да ни е на помощ! Ще използваме апаратурата им и толкоз. Точка по въпроса.

— Да се надяваме, че няма да има усложнения — каза Стефани.

Даниел я погледна в очите. Бе живял с нея достатъчно дълго, за да разбере, че тя не приема казаното от него за чиста монета и се подразни, че не го подкрепя напълно. Проблемът беше, че лошото й предчувствие биеше тревога в собственото му съзнание, а той всячески се опитваше да отхвърли притесненията. Искаше му се да вярва, че всичко ще протече гладко, ала негативизмът на Стефани подкопаваше надеждите му.

Факсът в приемната даде признаци на живот.

— Ще отида да видя — каза Стефани.

Тя стана и излезе от стаята.

Даниел се загледа след нея. Най-после се бе отървал от втренчения й поглед. Понякога всички го дразнеха, дори тя. Запита се дали самичък нямаше да се чувства по-добре.

— Бътлър ни връща подписания документ — извика от приемната Стефани. — Изпраща ни и уверение, че оригиналът пътува по пощата.

— Чудесно! — викна в отговор Даниел.

Поне Бътлър беше точен.

— Има и запитване дали следобед сме проверили електронната поща.

Тя се появи на вратата и въпросително го погледна.

— Аз не съм я проверявала. А ти?

Даниел поклати глава и се наведе, за да се включи в Интернет. В електронната поща, открита специално за връзка с Бътлър, имаше писмо от сенатора. Стефани се приближи до бюрото и се зачете над рамото му:

Скъпи мои доктори,

Надявам се това писмо да ви завари улисани в приготовления за предстоящото лечение. И аз съм много зает, но с удоволствие ви уведомявам, че благодарение на намесата на мой влиятелен колега пазителите на Плащеницата от Торино много ми помагат. При първа възможност трябва да отидете в Торино. Когато пристигнете, ще се обадите в канцеларията на епархията на епископа на Торино и ще поискате да говорите с монсиньор Манцони. Ще го информирате, че сте мои представители. Засега знам само, че монсиньорът ще ви определи среща на удобно място, за да ви предаде частица от свещената реликва. Моля ви, погрижете се това да стане при най-дълбока дискретност, за да не компрометирате високоуважаемия колега.

Само за секунди Даниел изтри писмото, както двамата със Стефани бяха изтрили и предишните съобщения от сенатора. Бяха решили да оставят колкото е възможно по-малко писмени свидетелства по случая. Когато свърши, той вдигна поглед към нея.

— Ашли Бътлър изпълни своята част от задълженията.

Стефани кимна с глава.

— Впечатлена съм. Започвам наистина да се вълнувам. Случаят възбужда международна интрига.

— Кога ще бъдеш готова да тръгнеш? Италианската въздушна компания Alitalia има редовни полети до Рим всяка вечер с връзка за Торино. Не забравяй, че трябва да си вземеш багаж за цял месец.

— Багажът не е проблем — отвърна Стефани. — Но имам две важни задачи: мама и посявката от тъканта на Бътлър. Както вече ти казах, трябва да прекарам известно време с майка ми. Освен това искам да наблюдавам заложената култура дотогава, докато Питър ще е в състояние да я поеме.

— Колко време ти е нужно за културата?

— Не много. Така, както се развива досега, вероятно утре сутринта ще мога да я оставя в задоволително състояние. Искам само да се уверя, че се е образувал истински пласт. После Питър ще я наблюдава и ще поддържа ниската температура в колбата. Възнамерявам, когато сме готови, да я пренеса до Насо в контейнер с течен азот. Част от културата ще оставим тук, в случай, че по-късно ни потрябва.