Робин Кук - Пристъп

— Не, за бога! — убедително възкликна Стефани.

Но преди да продължи, телефонът звънна. Дрезгавият звук в тихото помещение ги сепна. Даниел протегна ръка към слушалката, но не я вдигна.

— Очакваш ли разговор?

Стефани поклати глава.

— Кой може да звъни в офиса и то в събота?

— Вероятно е за Питър — предположи Стефани. — Той е в лабораторията.

Даниел вдигна слушалката и изрече пълното название на фирмата:

— Предприятие за клетъчна замяна.

— Обажда се д-р Спенсър Уингейт от клиника „Уингейт“ в Насо. Търся доктор Даниел Лоуъл.

Даниел направи знак на Стефани да отиде в приемната и да използва деривата на Вики. После се представи.

— Наистина не се надявах да попадна направо на теб, докторе — каза Спенсър.

— В събота секретарката ни почива.

— Вярно! — отвърна Спенсър със смях. — Не съобразих, че днес е събота. Тъй като открихме клиниката съвсем наскоро, работим по двайсет и четири часа всеки божи ден без почивка. Много се извинявам за безпокойството.

— Не ни безпокоиш ни най-малко — увери го Даниел.

Той чу леко прещракване и разбра, че Стефани е вече на линията. — Проблем ли е възникнал след вчерашния ни конфиденциален разговор?

— Тъкмо обратното — отвърна Спенсър. — Опасявах се, че при теб може да има промяна. Обеща, че вечерта пак ще се обадиш, а не го стори.

— Имаш право — каза Даниел. — Много съжалявам. Очаквах да ми се обадят във връзка с плащеницата и топката да се затъркаля. Извинявам се, че не спазих обещанието си.

— Не е нужно да се извиняваш. Макар ти да не позвъни, аз го правя сега, за да ти съобщя, че вече разговарях с един невролог, д-р Рашид Наваз, който има кабинет в Насо. Той е пакистанец, получил образованието си в Лондон, за когото знам само хубави неща. Талантлив е, има известен опит с импланти на ембрионални клетки и гори от желание да помогне. Съгласи се да уреди пренасянето на стереотаксичното оборудване от болница „Принцеса Маргарет“.

— Обърна ли му внимание върху дискретността?

— Разбира се и той обеща.

— Чудесно! — възкликна Даниел. — Разбрахте ли се за заплащането?

— Да. Стана ясно, че възнаграждението му ще е повече, отколкото предполагах, и причината вероятно е настояването за дискретност. Иска хиляда долара.

Даниел се поколеба за миг дали да продължи преговорите. Хиляда долара бяха чувствително повече от първоначално обявените двеста-триста. Но парите не бяха негови и той каза на Спенсър да уреди нещата.

— Някаква промяна относно датата на пристигането ти? — попита Спенсър.

— Никаква засега — каза Даниел. — Ще ти я съобщя предварително.

— Отлично — отвърна Спенсър. — Докато още си на телефона, бих желал да обсъдим някои малки подробности.

— Разбира се.

— Първо: бихме искали да получим половината от уговорените суми предварително — започна Спенсър. — Ще ти изпратя инструкции по факса.

— Веднага ли искате парите?

— Още щом ни уведомиш за датата на пристигането си. Парите ще ни дадат възможност да заплануваме назначенията. Ще те затрудним ли?

— Мисля, че не — отвърна Даниел.

— Добре — каза Спенсър. — Второ: бихме искали да инструктираш персонала, по-специално д-р Сондърс, как се прилага НХТСК, и да обсъдим едно бъдещо споразумение за лицензирането на НХТСК и тарифите за нужните изследвания и ензими.

Даниел се поколеба. Интуитивно усещаше, че поведението на Спенсър се дължи на факта, че предишния ден твърде бързо се бе съгласил да заплати исканите суми. Той се прокашля в телефонната слушалка.

— Няма никакъв проблем д-р Сондърс да бъде допуснат да наблюдава процеса, но що се отнася до лицензирането, боя се, че не мога сам да взема решение. КЛЕЗА е корпорация и има борд на директорите, който трябва да се произнесе по въпроса в интерес на акционерите. Но като неин организатор в момента мога да ти обещая да го разгледаме в бъдеще, като вземем предвид помощта, която ни оказвате сега.

— Може би искам твърде много — отвърна добродушно Спенсър и се засмя. — Но сигурно знаеш поговорката: „От питане глава не боли“?

Даниел обърна очи към тавана и се самосъжали, че трябва да преминава през подобни унижения.

— И едно последно нещо — продължи Спенсър. — Бихме искали да знаем името на пациента, за да му направим медицински картон. Трябва да се подготвим за неговото или нейното пристигане.

— Няма да е нужен картон — отсече Даниел. — Вчера ясно ви заявих, че лечението ще протече при абсолютна секретност.