Робин Кук - Пристъп

— Някакви нови теории?

— Не и такива, които да станат причина за нов анализ. Е, има едно предположение за моментна странна радиация… — Стефани понижи глас и остави думите си да увиснат във въздуха.

— Почакай! — спря я Даниел. — Нали няма да ми пробуташ някоя глупост за божия намеса или свръхестествено явление?

Тя вдигна рамене и се усмихна.

— Имам усещането, че си играеш с мен — засмя се Даниел.

— Давам ти възможност да излезеш с някаква теория.

— Аз ли? — попита той.

Стефани кимна с глава.

— Не мога да направя дори хипотеза, докато не преценя всички данни. Мисля, че учените са използвали електронен микроскоп, спектроскопия, ултравиолетова флуоресценция и съответния химически анализ.

— Всичко, дори повече от това — отвърна Стефани и се облегна назад с провокираща усмивка. — Въпреки това няма приемлива теория за появата на образа. Истинска главоблъсканица. Хайде, размърдай си мозъка! Нима не можеш да скалъпиш нещо от фактите, които ти разказах?

— Ти си чела за тях — отвърна Даниел. — Мисля, че можеш да излезеш с предположение.

— Вече имам — усмихна се младата жена.

— Дали няма да е твърде дръзко от моя страна да те попитам какво е?

— Клоня към божествената намеса. Ето причините: щом като плащеницата е покривалото на мъртвия Иисус Христос и щом като той е възкръснал, което означава, че е преминал от материалното в нематериалното, вероятно за един миг, значи плащеницата трябва да е била под въздействието на силна енергия, освободена в процеса на дематериализацията. Нали образът се е получил в резултат на мигновена радиация?

— Каква е, по дяволите, тази освободена при дематериализацията енергия? — не издържа Даниел.

— Не мога да твърдя със сигурност — усмихна се тя. — Но е напълно логично при дематериализацията да се освобождава енергия. Виж само колко силна енергия се освобождава при ядрения разпад. Така създадоха атомната бомба.

— Мисля, няма нужда да ти напомням, че не разсъждаваш научно. Използваш като аргумент отпечатъка върху плащеницата, за да докажеш наличието на дематериализация, а после използваш дематериализацията, за да обясниш появата на образа върху нея.

— Да, обяснението ми не е научно, но за мен има смисъл — засмя се Стефани. — Има смисъл и за Йън Уилсън, който описва отпечатъка като фотография на Възкресението.

— Ако не друго, поне ме убеди да хвърля поглед на книгата ти.

— Ще почакаш да я прочета!

— Как се отрази информацията за плащеницата на решението ти да лекуваш Бътлър?

— Обърнах се на сто и осемдесет градуса — призна си тя.

— В момента съм съгласна на всичко. Защо да не включим божествената намеса във всичките ни начинания? Както самият ти каза във Вашингтон, работата ни с плащеницата ще бъде вълнуваща и ще ни предложи много предизвикателства, докато достигнем целта си — безвредния начин за лечение.

Даниел се протегна през масата и двамата си стиснаха ръцете.

— Някакъв десерт? — попита той.

— За мен — не. Но ако ти си поръчаш, кажи да ми донесат еспресо без кофеин.

— Не искам десерт — поклати глава Даниел. — Да се прибираме. Искам да видя дали не съм получил съобщение от инвеститорите.

Той махна с ръка на келнера да им донесе сметката.

— А пък аз искам да проверя дали има нещо от Бътлър. Другото, което научих е, че определено ще се нуждаем от него, за да вземем парченце от плащеницата. Сами няма да успеем. Църквата я пази при изключителни мерки за сигурност в аргонова среда. Освен това, категорично заявяват, че няма да разрешат повече изследвания върху нея. Разбираемо е след фиаското с въглеродния анализ.

— Анализирали ли са кръвта?

— Да — отвърна Стефани. — Група АБ, най-често срещаната в Близкия изток по онова време, за разлика от сега.

— А ДНК?

— Също — каза Стефани. — Изолирали са няколко генетични сегмента, както и бетаглуболин от хромозома 11 и дори амелогенин Y от хромозома Y.

— Виж ти — зарадва се Даниел. — Ако успеем да получим парченце от нея, ще бъде фасулска работа да извлечем нужните ни сегменти с помощта на нашата НХТСК.

— Трябва да побързаме — предупреди го Стефани. — В противен случай няма да успеем да подготвим клетките за лечението на Бътлър навреме.

— Известно ми е — отвърна Даниел.

Той взе кредитната си карта от келнера и подписа сметката.

— Ако ще работим с плащеницата, необходимо е в някой от близките дни да тръгнем за Торино. Така че Бътлър трябва да се размърда! Щом получим тъканта, от Лондон заминаваме направо за Насо с британските аеролинии. Преди малко направих справка.