Робин Кук - Пристъп

— Боже мой! — възкликна Даниел. — Защо не са ги осъдили?

— Липса на доказателства и скъпо платени адвокати! Очевидно, шефовете на клиниката предварително са подготвили евакуационен протокол, включващ моменталното й ликвидиране с цялото оборудване, особено научноизследователската апаратура. Всичко било унищожено от пламъците, а шефовете изчезнали с хеликоптер. Ето защо няма обвинителен акт. Иронията е, че поради липсата на такъв те успели да получат застраховката за пожара.

— Какво мислиш за всичко това?

— Мисля, че тези хора определено са неблагонадеждни и че трябва да ограничим връзките си с тях. След онова, което прочетох бих искала да знам произхода на яйцеклетките, с които ще ни снабдят, за да сме сигурни, че няма да участваме в незаконна сделка.

— Мисля, че идеята ти не е добра. Вече решихме, че би било лукс да следваме високите етични норми и че не можем да си го позволим, ако искаме да спасим КЛЕЗА и НХТСК. Ако настояваме за това в този момент, може да възникнат проблеми, а аз не искам да рискуваме. Както вече споменах, не бяха твърде въодушевени, когато отхвърлих възможността да използват случая за реклама.

Стефани си играеше със салфетката и размишляваше над думите му. Не искаше да има нищо общо с клиника „Уингейт“, но Даниел беше прав като каза, че нямат друг избор при ограниченото време, с което разполагат. Със съгласието си да лекуват Бътлър, те вече бяха нарушили етиката на професията.

— Е, какво ще кажеш? Можем ли да продължим въпреки това?

— Предполагам — отвърна без всякакво въодушевление тя. — Ще свършим работата и ще изчезнем.

— Както е по план — съгласи се Даниел. — Давай нататък! Каква е добрата новина?

— Отнася се до Плащеницата от Торино.

— Цял съм в слух.

— Днес следобед, преди да отида в книжарницата, ти казах, че историята с плащеницата е по-интересна, отколкото мислех. Е, мога да ти заявя, че не си чувал по-сдържано изказване от това.

— Как така?

— Вече мисля, че Бътлър може да не е толкова луд, защото ще се окаже, че плащеницата е истинска. Изненадващ обрат, като знаеш колко бях скептична по въпроса.

— Почти колкото мен — кимна Даниел.

Стефани погледна любимия си с надеждата, че се шегува, но на лицето му не се появи характерната му за такива случаи лукава усмивчица. Подразни се, че Даниел не прояви чувство за хумор. Отпи от виното си, за да се съсредоточи.

— Както и да е — продължи тя. — Зачетох се, още докато бях в книжарницата и не можех да спра. Нямах търпение да се върна и да отворя книгата, която току-що бях купила. Написана е от Йън Уилсън, преподавател в Оксфорд. Надявам се утре да открия още издания по Интернет.

Когато им донесоха поръчката, тя млъкна. Двамата едва дочакаха келнерът да си отиде. Тогава Даниел рече:

— Е, успя да възбудиш любопитството ми. Да чуем на какво се основава твърдението ти.

— Започнах да чета със съзнанието, че възрастта на плащеницата е определена чрез въглероден анализ от три независими лаборатории и че датира от тринадесети век, времето, по което най-неочаквано се появява. Известна ми е прецизността, която може да се постигне чрез подобен анализ и не очаквах увереността ми, че е фалшификат, да се разклати. Но то стана почти веднага. По една проста причина. Ако плащеницата е изработена едва в тринайсетия век, както доказва приложената методика, фалшификаторът трябва да е стоял няколко степени по-високо от самия Леонардо да Винчи.

— Ще трябва да ми обясниш — насърчи я Даниел с пълна уста, защото Стефани спря, за да хапне и тя.

— Ще започна с това, защо фалшификаторът трябва да е бил свръхчовек за времето си и после ще продължа с отделните факти. Първо, трябва да е познавал в дълбочина изкуството на перспективата, което все още не е обяснено. Отпечатъкът върху плащеницата ни показва мъж с прегънати крака и наведена напред глава, вероятно вкочанен.

— Трябва да ти призная, че това не е кой знае колко убедителен аргумент — забеляза Даниел.

— Тогава чуй друго: фалшификаторът трябва да е познавал истинската технология на разпъването на кръст, използвана от римляните в древността. Тя противоречи на представите за крусификция, битуващи през тринадесети век, а ние разполагаме със стотици хиляди описания на явлението. Заковават с пирони осъдения за китките, а не за дланите, тъй като в противен случай тялото би паднало под въздействие на собствената си тежест. Освен това короната от тръни не е във формата на венец, а седи по-скоро като шапка на главата му.