Робин Кук - Пристъп

За първи път, откакто дойдоха, лицето на кардинала трепна. Промени се съвсем незабележимо, но Каръл можеше да се закълне, че сега изразяваше дълбоко удивление.

— Плащеницата се смята за най-свещена реликва — вметна предпазливо Джеймс.

— Не съм и предполагал друго — отвърна Ашли.

— Самият Свети отец сподели в конфиденциален разговор, че плащеницата принадлежи на Иисус Христос.

— Щастлив съм да узная, че увереността на майка ми се потвърждава — заяви Ашли. — Като напълно признавам водещата роля на майка ми, през целия си живот съм считал себе си за хрисим защитник на тази идея. Знам, че от нея са взети частици за проба и за други цели. Също така знам, че след въглеродния тест неизползваните парчета са върнати в църквата. Бих желал да притежавам едно мъничко — и Ашли показа с палец и показалец, за да наблегне на малкия размер, — съвсем мъничко парченце, напоено с кръвта на Спасителя, което е било върнато на Църквата.

Кардиналът се облегна на стола си. Размени бърз поглед с отец Малоуни.

— Молбата ви е доста необичайна — каза той. — Църквата има ясно становище по въпроса. Край на тестовете с плащеницата. Разрешават се само експерименти, които да доведат до правилното й съхранение.

— Не се интересувам от тестове — бе категоричен Ашли.

— Защо тогава се нуждаете от това толкова мъничко парченце?

— Заради мама — простичко отговори Ашли. — Дълбокото ми желание е да го положа в урната с праха й, още щом си отида у дома идния път, така че пепелта от тялото й да се смеси с кръвта на Твореца. Урната й стои до тази на татко на полицата над огнището в старата ни ферма.

Каръл едва сдържаше презрителния си смях, като чу колко леко и убедително лъже сенаторът. Същата онази нощ той й бе казал, че баща му не разрешил да я погребат в двора на църквата и я заровили в гробището за бездомници край града.

— Вярвам — продължи Ашли, — че ако тя има някакво желание, то е тъкмо това, а то ще осигури на безсмъртната й душа вечно блаженство в рая.

Джеймс вдигна поглед към отец Малоуни.

— Не знам нищо за върнатите парчета, а ти?

— Не, Ваше високопреосвещенство — отговори отец Малоуни. — Но бих могъл да се поразровя. Архиепископ Манфреди, когото добре познавате, е назначен в Торино. Там е и монсиньор Гарибалди, мой добър познат.

Кардиналът отново се взря в Ашли.

— И ще сте доволен да получите само няколко влакна?

— За това ви моля — кимна Ашли. — Но трябва да споделя с вас, че са ми нужни час по-скоро, тъй като в много близко бъдеще планирам пътуване до дома.

— Ако успеем да вземем парченцето, как да ви го доставим?

— Тутакси ще изпратя мой човек в Торино — увери го Ашли. — Няма да поверя такова нещо нито на пощите, нито на обикновен куриер.

— Ще видим какво можем да направим — каза Джеймс и стана от стола си. — Надявам се, че скоро ще внесете закона, за който говорехте.

Ашли също стана.

— Още в понеделник сутринта, ваше Високопреосвещенство, при положение, че ми се обадите дотогава.

Стъпалата определено създаваха затруднение на кардинала и той ги заизкачва бавно, като често спираше, за да си поеме дъх. Пищните одежди ограничаваха движенията му и му държаха топло, особено когато се качваше към покоите си. Отец Малоуни се движеше плътно зад него и когато кардиналът спираше, отецът се заковаваше на място.

Кардиналът се държеше за перилата с едната си ръка, а с другата се опираше на коляното си. От време на време спираше да си почине и шумно издишаше въздуха от бледите си надути бузи. После разтъркваше челото си с пръсти. В сградата имаше асансьор, но той не го ползваше, сякаш искаше да се самонакаже.

— Да ви донеса ли нещо, ваше Високопреосвещенство? — попита отец Малоуни. — Ще го сваля долу, за да не изкачвате стръмните стълби. Денят беше доста напрегнат.

— Благодаря ти, Майкъл. Но ще трябва да се освежа, ако искам да остана до края на вечерята с кмета и нашия гост.

— Кога да се свържа с Торино? — използва момента отец Малоуни.

— След полунощ — задъхано отговори Джеймс. — Тогава в Италия ще е шест сутринта и ще можеш да ги хванеш преди литургията.

— Ако ми е позволено да забележа, ваше Високопреосвещенство, молбата е доста странна.

— Прав си! Странна и неочаквана! Ако сенаторът е правилно информиран, а бих се изненадал, ако не е така, съдейки по онова, което знам за него, няма да ми е трудно да изпълня молбата му, защото няма да е необходимо да се докосва самата плащеница. Но когато разговаряш с Торино, не забравяй да подчертаеш, че работата е дълбоко поверителна. Конфиденциалността трябва да е пълна и да не се оставят абсолютно никакви документи по случая. Ясно ли е?