Робин Кук - Пристъп

— Добър ден, сенаторе.

— Желая и на вас същото, отец Малоуни — отвърна Ашли, докато влизаше през вратата. — Надявам се, че сме точни.

— Съвсем точни — отговори отец Малоуни. — Ще ви отведа, вас и вашата сътрудничка, в личния кабинет на Негово преосвещенство. Той веднага ще дойде при вас.

Кабинетът представляваше спартански обзаведена стая на първия етаж. Беше украсен с официалния портрет на папа Йоан Павел Втори в рамка на стената и малка статуетка на Светата майка, изваяна от чист карарски мрамор. Дървеният под беше гол и токчетата на Каръл силно зачаткаха по излъсканата му повърхност. Отец Малоуни тихо се оттегли и затвори вратата след себе си.

— Доста аскетичен дом — забеляза Каръл.

Мебелировката се състоеше от стар кожен диван, кожен стол, малък олтар и също тъй малко писалище с дървен стол с права облегалка.

— Кардиналът държи посетителите да мислят, че не се интересува от материалното — отвърна Ашли и седна на кожения стол. — Но аз знам по-добре.

Каръл схванато се настани в края на дивана и сви крака на една страна. Ашли се облегна на стола, сякаш бе на гости на роднина. Кръстоса крака и под крачола на панталона му се показа черният му чорап и част от белия му прасец.

Само след миг вратата се отвори отново и в стаята влезе Преподобният Джеймс, кардинал О’Рурк, следван от отец Малоуни, който затвори вратата след себе си. Кардиналът носеше всички регалии на сана си. Върху черните си панталони и риза с права бяла якичка бе облякъл черно расо, на което изпъкваха червените кардиналски кантове и копчета. Върху расото бе наметнал къса алена пелерина. Беше завързал на кръста си широк колан от червен плат, чиито краища висяха. На главата му аленееше малка кардиналска шапчица. Акцентът слагаше украсеният със скъпоценни камъни сребърен кръст.

Ашли и Каръл станаха на крака. Каръл отвори широко очи при вида на пищните му одежди на фона на строгата стая, в която се намираха. Но след миг осъзна, че властният прелат беше по-нисък от собствените й сто седемдесет и пет сантиметра, а до Ашли, който в никакъв случай не можеше да мине за висок мъж, той изглеждаше нисък и дебел. След като преодоля стъписването си от пищната украса на облеклото му, дойде ред на втората изненада — пред тях стоеше скромен свещенослужител с блага усмивка, с безупречна мека и подпухнала кожа, опънати алени бузи и приятни заоблени черти на лицето. Острият му поглед, обаче, говореше друго и то повече съвпадаше с онова, което Каръл знаеше за влиятелния прелат. Очите му издаваха забележителен и остър ум.

— Сенаторе — произнесе кардиналът с глас, който напълно подхождаше на благата му усмивка и протегна отпусната длан към Ашли.

— Ваше преосвещенство — отвърна той с най-приятния си южняшки тон и по-скоро стисна, а не разтърси ръката на кардинала, като нарочно пропусна да целуне кардиналския пръстен. — За мен е голямо удоволствие. Добре осъзнавайки напрегнатата ви програма, оценявам високо факта, че намерихте време да се срещнете с един слуга на страната ни без предварителна уговорка.

— О, замълчете, сенаторе — насмешливо каза кардиналът. — Винаги ми е приятно да ви видя. Седнете, моля.

Ашли отново зае предишната си поза на стола.

Каръл поруменя. Да не я забелязват бе все едно да я уволнят. Бе очаквала сенаторът да му я представи, особено след като кардиналът я изгледа с въпросително вдигнати вежди. Тя седна отново на дивана, докато кардиналът носеше грубия дървен стол от малкото писалище. Отец Малоуни смирено стоеше до вратата.

— От уважение към заетостта и на двамата — започна Ашли, — мисля, че трябва веднага да мина на въпроса.

Със странното чувство, че е невидима, Каръл изгледа двамата мъже, които седяха до нея. Въпреки разликата във външния им вид тя тутакси забеляза сходството в характерите на тези мъже. И двамата намираха, че биха могли да използват за своя собствена изгода размитите граници между църквата и държавата; и двамата бяха експерти в областта на ласкателствата и създаването на лични връзки, от които можеха да се облагодетелстват; и двамата криеха истинското си аз зад поведението си (кардиналът се представяше за хрисим свещенослужител, а сенаторът — за сърдечен и доброжелателен слуга на страната си), докато в същността си те бяха груби и пресметливи, прегазваха всичко и всички, за да се доберат до целите си; и двамата усърдно пазеха властта си и с радост я използваха.

— Винаги е по-добре да сме прями — каза Джеймс.