Робин Кук - Пристъп

Той седеше с изправен гръб, а ръцете му почиваха върху кардиналската шапчица, която бе свалил от оплешивялата си глава.

Те напомняха на Каръл на два лъва, които обикалят набелязаната плячка, преди да я нападнат.

— Дълбоко страдание ме кара да се обърна към Католическата църква — продължи Ашли. — Настоящият сексуален скандал взе своите жертви, като имаме предвид разцеплението в нейните редици и болният й и вече възрастен водач в Рим. Нощем се будя и се питам как да помогна.

Каръл едва сдържа реакцията си. Добре познаваше истинското отношение на сенатора към Католическата църква. Като привърженик на самостоятелното управление на отделните църкви и като човек, напълно вярващ, че всичко, написано в Библията е историческа истина, той не хранеше голямо уважение към йерархията в религиозните дела, а според него Католическата църква държеше първенството в това отношение.

— Високо оценявам вашата загриженост — отвърна Джеймс. — И аз се разтревожих за Американския конгрес предвид случилото се на единайсети септември. И аз като вас се питам как най-добре бих могъл да помогна.

— Духовните ви напътствия винаги са били неоценима помощ за нас — наведе смирено глава Ашли.

— Бих желал да направя нещо повече — усмихна се леко Джеймс.

— Тревогата ми за църквата се състои в това, че една сравнително малка част от духовници със забавено психосексуално развитие успяха да поставят цялата благотворителна организация под финансова заплаха. Срещу съвсем дребна услуга от ваша страна най-искрено бих желал да вкарам за гласуване закон за ограничаване на съдебното преследване за правонарушения, извършени от институции с доказана благотворителна дейност, чийто сияен пример е самата Католическа църква.

В стаята се възцари тишина. Каръл дори дочу тиктакането на малкия часовник върху писалището и приглушения шум от автомобилното движение по Медисън Авеню. Наблюдаваше кардинала. Лицето му не трепваше.

— Подобен закон ще ни е от голяма полза в настоящата криза — най-после се обади Джеймс.

— Колкото и чудовищни да са сексуалните престъпления по своята същност, не бива да оставяме на произвола на съдбата онези, които разчитат на църквата за своето здраве, образование и духовно извисяване. Както казваше мама на времето: Не бива да изхвърляме бебето заедно с мръсната вода от коритото.

— Какви са шансовете такъв закон да се приеме?

— С моя подкрепа, а аз със сигурност ще го подкрепя, вероятността да бъде приет е повече от петдесет на сто. Що се отнася до президента, мисля, че с радост ще го подпише. Той е силно вярващ човек и е твърдо убеден, че църквата е призвана да върши благотворителност.

— Убеден съм, че Светият отец ще ви бъде дълбоко благодарен.

— С това аз служа на хората — отвърна Ашли. — Независимо от цвета на кожата и религията им.

— Споменахте за някаква дребна услуга — каза Джеймс. — Ще уточните ли за какво става въпрос?

— О, то е нещо съвсем незначително — сведе скромно очи Ашли. — В памет на майка ми. Тя беше католичка. Не знаехте ли?

— Мисля, че не сте го споменавали.

Сега Каръл виждаше в тяхно лице двама фехтовачи, които ту нападаха, ту се отбраняваха.

— През целия си живот тя бе убедена католичка — увери го Ашли. — Родена е в древната земя до Дъблин и беше наистина много религиозна.

— От думите ви разбирам, че вече е при нашия Създател.

— Така е, за жалост — отвърна Ашли.

Поколеба се за миг, сякаш задавен от мъка и продължи:

— Отиде си твърде рано, Бог да благослови душата й, когато бях още малко момче.

Историята бе позната на Каръл. Една нощ, след продължително заседание в сената, тя бе придружила сенатора в барчето на Капитолийския хълм. След като изпи прилично количество бърбън, той стана изключително разговорлив и й разказа тъжната история за майка си. Починала, когато Ашли бил на девет години в следствие на сепсис след аборт, който предпочела да направи, вместо да роди за десети път. По ирония на съдбата тя се страхувала да не умре при раждане, тъй като имала проблеми с изваждането на деветото си дете. Баща му бил голям кибритлия. Разярен от постъпката й, той заявил на семейството и енориашите си, че жена му вечно ще се пържи в ада.

— Искате ли да отслужа заупокойна литургия в нейна памет? — попита го Джеймс.

— Би било изключително щедро от ваша страна — каза Ашли. — Но не това имах предвид. И днес още си спомням как седях в скута й и слушах да ми разказва за Католическата църква. В съзнанието ми особено ярко се е запечатал разказът й за Плащеницата от Торино, пред която тя благоговееше и която изключително много ценеше.