Робин Кук - Пристъп

— Сигурен съм — продума за първи път след грубата си команда Ашли отново с провлечен южняшки изговор, — и мога да се закълна в паметта на майка ми, че тътенът се е чул по цялото протежение на шосето. Можеш ли да контролираш колата, миличка?

— Всичко е наред — рязко отвърна Каръл.

Тя дори смяташе, че театралният акцент на говора му се е засилил и се зачуди на лекотата, с която можеше да го включва и изключва.

— Прочетох биографията на добрия доктор, която ти и останалите сте изработили — продължи Ашли след кратко мълчание. — Дори я запаметих. Трябва да ви благодаря за отлично свършената работа. Сигурен съм, че знам за това момче повече, отколкото той самият знае за себе си.

Каръл кимна, но не каза нищо. Отново се възцари тишина и едва когато навлязоха в тунела под пространния вашингтонски парк, Ашли внезапно се обади:

— Знам, че си недоволна от мен и че ми се сърдиш. Известна ми е и причината.

Каръл го стрелна с поглед в огледалото за обратно виждане. Светлините от керамичните плочки на тунела ту проблясваха, ту изчезваха от лицето му и го правеха още по-нереално.

— Сърдита си ми, задето не разкрих причините за предстоящата среща.

Каръл отново го погледна. Думите му я сепнаха. Подобно признание бе съвършено ново за него. Никога не й бе давал да разбере, че разбира или се интересува от чувствата й. Още едно нещо, което говореше за неговата непредсказуемост и я объркваше.

— Напомняш ми за детството, когато мама ми се сърдеше — продължи Ашли, като обогати южняшкия си изговор с характерния си шеговит тон.

Маниерниченето му я подразни и Каръл изпъшка вътрешно.

— Тогава бях още фъстък. Бях си наумил да отида за риба в реката, която бе на около два километра от къщи. Разправяха, че там рибите са големи като агнета. Тръгнах преди зазоряване, когато всички у дома още спяха и причиних доста тревоги на майка си. Като се върнах, заварих я в състояние на истерия. Хвана ме за врата и пожела да узнае защо съм тръгнал, без да поискам разрешение от нея. Отговорих, че не съм я попитал, защото съм знаел, че ще ми откаже. Е, скъпа ми Каръл, положението с предстоящата среща е аналогично. Познавам те достатъчно добре, за да знам, че ще се постараеш да ме разколебаеш, а аз вече съм го решил.

— Щях да се опитам да те разколебая, само ако това е в твой интерес — отвърна Каръл.

— Понякога желанията ги са твърде прозрачни, мила моя. Мнозина не биха разбрали истинските ти мотиви, подлъгани от привидната ти жертвоготовност, но аз те познавам отлично.

Каръл нервно преглътна. Не знаеше как да реагира на арогантните му думи, а нямаше желание да поведе разговора в посоката, в която го бе насочил той с намеците си, че макар и неизказани на глас, амбициите й са му ясни. Затова попита:

— Поне сподели ли намеренията си с Фил, за да си сигурен, че всякакви политически манипулации са изключени?

— Не, за бога! Не съм споделял с никого, дори с жена ми, бог да я благослови! Ти, двамината доктори и аз сме единствените, които знаят за предстоящата среща.

Каръл излезе от магистралата и се отправи към Масачузетс Авеню. Почувства облекчение, защото приближаваха гара Юниън и нямаха възможност да се върнат на разговора относно скритите й намерения. Погледна часовника на ръката си. Беше девет без петнайсет.

— Подранихме — каза тя.

— Пообиколи квартала — предложи Ашли. — Предпочитам да се появя точно навреме. Това ще даде добър тон на срещата.

Каръл зави в дясно, после в ляво. Районът й беше познат поради близостта му със сенатската административна сграда. Когато обърна колата отново към гарата, оставаха три минути до девет.

— Ето ги — посочи Ашли през рамото й.

Даниел и Стефани се бяха сгушили под чадъра. Веднага се забелязваха, защото стояха неподвижно встрани от тълпата. Хората около тях бързаха, блъскаха се и търсеха подслон от дъжда или в сградата на гарата, или в някое от чакащите таксита.

Каръл примига с далечните светлини, за да привлече вниманието им.

— Не го прави — изръмжа Ашли. — Вече ни забелязаха.

Видяха, че Даниел погледна часовника си и се отправи към шевролета. Стефани го бе хванала под ръка.

Двамата се приближиха до прозореца от страната на Каръл. Тя смъкна стъклото.

— Мис Менинг? — хладно попита Даниел.

— На задната седалка съм, докторе! — извика Ашли, преди Каръл да успее да отговори. — Какво ще кажете да седнете при мен, а впечатляващата ви сътрудничка да се настани до Каръл?

Даниел вдигна рамене и двамата със Стефани заобиколиха колата. Той държеше чадъра над нея и я изчака да седне, после влезе до сенатора.