Робин Кук - Пристъп

Даниел бързо го прочете.

— Трябва да й позвъня. Твърди, че е спешно. Как може да е спешно, щом като дори не я познавам?

— Какъв е кодът? — попита Стефани и надникна иззад рамото му.

— Две–нула–две! — възкликна той. — Знаеш ли къде е това?

— Разбира се! Тук, в окръг Колумбия.

Вашингтон! — възкликна Даниел. — Е, това обяснява всичко.

Той смачка бележката, отиде до рецепцията и помоли да му я впишат в списъка за получените съобщения.

Стефани не помръдваше от мястото си. Мислите бушуваха в главата й, докато следеше с поглед Даниел, който се насочи към асансьорите. Внезапното й решение я накара да се втурне към рецепцията — тя грабна бележката, която служителят още стискаше в ръката си, докато разговаряше с друг гост на хотела и се затича след Даниел.

— Смятам, че трябва да се обадиш — леко задъхана го посъветва тя, когато го настигна.

— О, така ли? — погледна я изпод вежди Даниел. — Не мисля.

Асансьорът пристигна и той влезе. Стефани го последва.

— Според мен, трябва да се обадиш. Какво ще загубиш?

— Самоуважението си.

Асансьорът плавно пое нагоре. Даниел се бе втренчил в индикатора на етажите. След миг вратите се отвориха и двамата тръгнаха по коридора.

— Струва ми се, че кодът ми е познат — не се сдържа Стефани и наруши мълчанието. От миналата седмица, когато се обадих в канцеларията на сенатор Бътлър… Мисля, че беше 224 и ако е той, значи са звънили от административната сграда на Сената.

— Още една причина да не се обадя — заяви Даниел.

Той отключи вратата на апартамента и влезе Стефани вървеше плътно след него.

Докато той събличаше палтото си, тя се мушна в дневната. Приглади бележката върху бюрото.

— Наистина е 224 — извика тя. — Думата спешно е подчертана. Може би старият чешит е променил решението си!

— Все едно луната да падне на земята — отвърна невярващо Даниел и влезе при Стефани.

Погледна бележката.

— Странно. За каква спешност може да става дума? Помислих, че съобщението идва от медните, а не от администрацията на сената. Знаеш, че ми е все едно. Не е в приоритетите ми да общувам със сената, особено сега.

— Обади се! В желанието си да си отмъстиш може сам да си навредиш. Ако не се обадиш, аз ще го направя. Ще се представя за твоя секретарка.

— Ти, секретарка? Много забавно. Добре де, обади се!

— Ще използвам общия микрофон, за да слушаш и ти.

— Чудничко — саркастично отбеляза Даниел.

Изтегна се на дивана с глава на страничната облегалка и крака на отсрещната страна.

Стефани набра номера. Чуха сигнала на електронния звънец, после връзката се осъществи. Школуван женски глас се поинтересува кой се обажда, сякаш очакваше с нетърпение позвъняването.

— Обаждам се от името на доктор Даниел Лоуъл — каза Стефани.

Тя погледна Даниел, който се бе втренчил в нея с немигащи очи.

— С Каръл Менинг ли разговарям?

— Да. Благодаря, че позвънихте. Много е важно да говоря с доктора, преди да е напуснал хотела. Може ли да се обади?

— За какво се отнася, моля?

— Аз завеждам личния състав на канцеларията на сенатор Ашли Бътлър — започна Каръл. — Сигурно ме забелязахте тази сутрин. Седях зад сенатора.

Даниел направи знак на Стефани с ръка да прекъсне разговора, но тя не му обърна внимание.

— Трябва да говоря с доктора — настоя Каръл. — Както вече казах, много е сериозно.

С ядосано лице, Даниел й направи отново знак да прекъсне. Когато тя се поколеба, той го повтори.

Махна му да престане с номерата си. Стана й ясно, че той няма намерение да разговаря с Каръл Менинг, но не бързаше да затвори телефона.

— Там ли е докторът? — попита Каръл.

— Тук е, но в момента не може да се обади.

Даниел театрално завъртя нагоре очи.

— Мога ли да знам с кого разговарям? — заинтересува се Каръл.

Стефани отново се поколеба, чудеше се какво да отговори, защото бе казала на Даниел, че ще се представи за негова секретарка. Това вече й се струваше смехотворно и тя реши да съобщи името си.

— О, чудесно! — отвърна Каръл. — От думите на доктор Лоуъл разбрах, че сте негова сътрудничка. Мога ли да ви попитам дали сътрудничеството ви е достатъчно тясно, че да мога да споделя и пред вас от чие име ви търся?

Стефани хитро се усмихна. Взря се за миг в телефонния апарат, сякаш той щеше да й отговори на въпроса защо Каръл Менинг ще нарушава етикета и ще пита подобни неща. При по-нормални обстоятелства Стефани щеше да се ядоса. Но сега въпросът нажежаваше интригата.