Робин Кук - Пристъп

— Не искам да съм невъзпитана — добави Каръл, сякаш четеше мислите й. — Положението е доста неудобно, но ми казаха, че сте се регистрирали в един апартамент. Надявам се, разбирате, че целта ми не е да се бъркам в личния ви живот, а да бъда колкото е възможно по-дискретна. Вижте какво, сенаторът би желал да си уреди тайна среща с доктор Лоуъл, а това никак не е лесно в нашия град, като се има предвид известността му. Стефани направо зяпна, като чу странната й молба. Дори Даниел спусна краката си на пода и седна.

— Надявах се — продължаваше Каръл, — че ще предам това съобщение директно на доктор Лоуъл, така че за срещата да знаят само сенаторът, докторът и аз. Очевидно това е невъзможно. Надявам се, че можем да разчитаме на дискретността ви, доктор Д’Агостино.

— Двамата с доктор Лоуъл работим в близко сътрудничество — отвърна Стефани. — Бъдете сигурна в дискретността ми.

Тя бурно жестикулираше, за да разбере дали Даниел иска да вземе участие в разговора, който бе получил неочакван обрат. Даниел поклати отрицателно глава, но й направи знак да продължи.

— Надяваме се срещата да се състои още тази вечер — предложи Каръл.

— Какво да съобщя на доктор Лоуъл? Каква ще бъде целта на срещата?

— Не мога да ви кажа.

— Това е проблем — каза Стефани. — Знам, че доктор Лоуъл не е във възторг от случилото се тази сутрин. Не съм сигурна, че ще пожелае да се срещне със сенатор Бътлър, ако зова няма да бъде в негова полза.

Погледна към Даниел. С вдигнат нагоре палец той одобри начина, по който водеше разговора.

— Вижте — започна Каръл, — макар да завеждам личния състав в канцеларията на сенатора и да знам всичко, което става там, нямам представа защо иска да се срещне с доктора. Бе на мнение, че макар доктор Лоуъл да е ядосан от случилото се в сенатската подкомисия, до евентуалната тайна среща трябва да отложи вземането на всякакви решения относно проектозакон 1103.

— Изразявате се доста неясно — забеляза Стефани.

— Най-доброто, което мога да направя с беглата информация, с която разполагам. Въпреки това, искрената ми молба към доктора е да се срещне със сенатора. Предчувствам, че наистина ще е в негова полза. Не мога да си представя друга причина за срещата. Молбата му е необичайна, повярвайте ми. Работим заедно вече шестнайсет години.

— Мястото на срещата?

— Най-безопасно е в движеща се кола.

— Звучи мелодраматично.

— Сенаторът настоя за съвършена секретност, а, както вече ви казах, това не е лесно в нашия град.

— Кой ще шофира?

— Аз.

— Ако уговорим срещата, ще настоявам и аз да присъствам.

Даниел отново извъртя очи към тавана.

— Тъй като вече ви съобщих за срещата, предполагам, че настояването ви ще бъде прието, но за да сме напълно сигурни, ще трябва да го уговоря със сенатора.

— Да разбирам ли, че ще ни вземете от хотела?

— Опасявам се, че няма да е разумно. Най-добре е двамата с доктор Лоуъл да отидете с такси до гара Юниън. Точно в девет ще пристигна с черен шевролет номер GDF471 с тъмни стъкла. Ще спра до бордюра точно пред входа. За всеки случай ще ви дам мобилния си телефон.

Каръл го продиктува и Стефани го записа.

— Може ли сенаторът да разчита на присъствието на доктор Лоуъл?

— Ще предам разговора ни на доктор Лоуъл дума по дума.

— Моля, бъдете така добра — отвърна Каръл. — Бих искала още веднъж да подчертая важността на срещата и за сенатора, и за доктор Лоуъл. Цитирам точните му думи.

Стефани благодари на жената, увери я, че ще се обади след четвърт час и затвори телефона.

Вторачи се в Даниел.

— Това е сигурно най-странният случай в моя живот — заяви тя след кратко мълчание. — Как мислиш?

— Какво, по дяволите, си е наумил дядката?

— Боя се, че има само един начин да разберем.

— Наистина ли мислиш, че трябва да отида?

— Нека го кажа така — отговори Стефани. — Ще бъдеш пълен глупак, ако не отидеш. Тъй като срещата ще бъде тайна, няма да се притесняваш, че може да загубиш самоуважението си. След като не ти пука за мнението на сенатор Ашли Бътлър, а добре ти е известно какво си мислиш за него, не виждам какво може да те възпре.

— Повярва ли й, като ти каза, че не знае повода за срещата?

— Да. Долових, че е засегната. Предполагам, че сенаторът няма предвид дискутирания сутринта въпрос и в последния момент ще извади като фокусник от ръкава си нещо, което не е пожелал да сподели дори с най-близката си сътрудничка.

— Е — с нежелание се съгласи Даниел, — тогава й позвъни и й кажи, че в девет ще бъда пред гара Юниън.