Робин Кук - Заплаха

— Таймаут! — извика Чет и вдигна ръце. — Терез, тук Джак е напълно прав. Ние не можем да влизаме в пряк контакт с медиите. Това е работа на нашето ръководство, което си има цял отдел за обществени контакти. Въпреки това нашият приятел тук действа доста безцеремонно: днес например отново отскочи до „Дженерал“ и им заяви право в очите, че подобни огнища на зарази са нещо неестествено за болница от техния ранг!

— Какво значи неестествено? — вдигна вежди Терез.

— Точно това, което чуваш. И след като не е естествено, значи е умишлено. Някой умишлено разпространява заразата.

— Вярно ли е това? — слисано попита Терез, обръщайки се към Джак.

— Мина ми през главата — неохотно кимна той. — Просто защото нямам научно обяснение за развитието на нещата в тази болница…

— Но това е абсурд! Кой би могъл да прави подобни неща?

— Някой луд — промърмори Колийн.

— Съмнявам се — поклати глава Джак. — Нещата се развиват твърде професионално. Освен това обработката на тези микроби е изключително опасна. Една от последните жертви е болнична лаборантка…

— Може би някой от вътрешните хора е превъртял — подхвърли Чет. — Някой, който има достатъчно професионални умения и е достатъчно луд…

— Това ми се струва по-вероятно — кимна Джак. — Завеждащият лабораторията например е недоволен от управата, сам ми призна това… Принудили са го да съкрати двадесет процента от хората си.

— Господи! — зяпна Колийн. — Нима допускаш, че може да е той?

— Фактически не — поклати глава Джак. — Твърде много неща биха го издали. По принцип завеждащият лабораторията ще бъде първият, когото биха заподозрели… В момента иска да се защити, но това съвсем не означава, че е глупак. Според мен ако заразата се разпространява умишлено, причините за това трябва да се търсят в много по-широки мащаби…

— Какви например? — внимателно го погледна Терез. — Струва ми се, че навлизаме в дълбоки води…

— Може би — кимна Джак. — Но не трябва да забравяме, че „АмериКеър“ е безспорен лидер в този бранш. Случайно съм запознат с тяхната философия и мога да ви уверя, че тези хора не се спират пред нищо…

— Намекваш, че биха могли да разпространяват зарази в собствената си болница? — погледна го с недоверие Терез. — Това ми се струва пълна лудост!

— Разсъждавам на глас, нищо повече — поклати глава Джак.

— Нека допуснем, че става въпрос за умишлена зараза, след което да потърсим общото при всички начални инциденти… Първият случай е диабетик на име Нодълман. Вторият — Сюзън Хард, която има хронично заболяване на гръбначния стълб. И накрая Лагенторп, който страда от хронична астма…

— Виждам накъде биеш — промърмори Чет. — Всички начални случаи са здравно осигурени пациенти с тежки хронични заболявания, чието лечение изисква много време и много пари… Компанията би желала да се освободи от големите разходи по тях…

— Хайде стига! — извика Терез. — Това звучи отвратително! Нищо чудно, че няма доктор, който да е свестен бизнесмен! „АмериКеър“ никога не би рискувала имидж и репутация, само за да се освободи от няколко проблемни пациенти! От практическа гледна точка това просто няма смисъл, разбирате ли?

— Сигурно си права — въздъхна Джак. — Ако зад всичко това действително стои „АмериКеър“, те положително щяха да го свършат далеч по-експедитивно. Лично аз съм дълбоко обезпокоен от безспорното присъствие на бацилоносители. А това означава, че ако наистина става въпрос за умишлена зараза, човекът зад нея иска не отстраняването на определени пациенти, а истинска епидемия с непредвидими мащаби!

— Това ми звучи още по-налудничаво! — отсече Терез.

— Съгласен съм — кимна Джак. — Но неволно ни връща към идеята за участието на психопат…

— Добре, да допуснем, че всичко това е работа на психопат — обади се Колийн. — Защо тогава все още не е избухнала епидемия?

— По няколко причини — отвърна Джак. — Първо, и трите начални случая бяха диагностицирани сравнително бързо. Второ, управата на „Дженерал“ прие нещата сериозно и взема спешни мерки за локализиране и елиминиране на заразата. Трето, вирусите или микроорганизмите, причиняващи съответните заболявания, са подбрани зле както по отношение на мястото за евентуалната епидемия, така и на метеорологичния сезон. Един трезвомислещ човек едва ли би допуснал, че може да предизвика епидемия в Ню Йорк, при това през март…

— Би ли обяснил мисълта си по-подробно? — помоли го Колийн.