Робин Кук - Заплаха

— Изобщо не искам да ви слушам! — озъби се Шевю.

— Но все пак трябва да се замислите, нали?

На вратата се изправи Ричард Овърстрийт. Беше облечен като предишния път — с бяла престилка над хирургически комбинезон. По всичко личеше, че е много зает.

— Какво има, шефе? — попита той и леко кимна на Джак.

— Току-що бях уведомен, че пациент на име Лагенторп е починал от планинска треска — мрачно избоботи Шевю. — Искам да разбереш кой е донесъл пробите и кой ги е работил…

Ричард замръзна от изненада, очевидно шокиран от чутото.

— Но това означава, че в лабораторията има рикетция! — прошепна той.

— Страхувам се, че е така — кимна Мартин. — А сега бягай и ела тук веднага след като приключиш! — Изчака отдалечаването на разтревожения лаборант и се обърна към Джак: — Вече ни предадохте хубавата новина… Може би ще бъдете така любезен и да напуснете…

— Не преди да чуя мнението ви за трите заразни болести! — отсече Джак.

Лицето на Мартин видимо почервеня. Гневното му избухване беше предотвратено от появата на Мери Цимърман.

— Защо си ме търсил, Мартин? — попита тя, после се зае да обяснява, че е била повикана в спешното отделение. Зърнала Джак, жената изведнъж млъкна. Очевидно й стана неприятно.

— Здравейте, докторе — любезно й се усмихна Джак.

— Съвсем наскоро получих уверения, че повече няма да ви виждаме тук — сухо отвърна високата жена.

— Не бива да вярвате на всичко, което чувате — небрежно отвърна Джак.

На вратата се появи видимо разстроеният Ричард.

— Пробите са приети и обработени от Нанси Уигънс — съобщи той. — Сутринта се е обадила да съобщи, че е болна…

Доктор Цимърман погледна листчето, което държеше в ръката си.

— Идвам от интензивното — обяви тя. — Повикаха ме по спешност заради пациентка на име Уигънс. Има всички симптоми на острозаразно заболяване…

— О, не! — простена Ричард.

— Какво става тук? — хладно попита доктор Цимърман.

— Доктор Степълтън току-що ми съобщи, че наш пациент е починал от планинска треска — отвърна Мартин. — А Нанси е била изложена на заразата…

— Не в лабораторията — обади се Ричард. — Взел съм всички предпазни мерки. Още след първия случай на чума заповядах пробите да се обработват само чрез апарата за биохимическа защита. Ако Нанси се е заразила, това е станало чрез пряк контакт…

— Едва ли — поклати глава Джак. — Но единствената друга възможност е в болницата да гъмжи от кърлежи…

— Подмятанията ви са лишени от вкус и не много подходящи, доктор Степълтън! — изгледа го хладно Цимърман.

— Де да беше така! — обади се все още зачервеният Шевю.

— Преди да дойдеш тук, този човек намекваше, че аз имам нещо общо с инфекциозните заболявания! Представяш ли си?

— Това не е вярно — отвърна Джак. — Подхвърлих идеята, че може би става въпрос за умишлена зараза, нищо повече. Позволих си подобно нещо само защото случайността ми се струва напълно изключена. Но какво ви става, бе хора? Нали трябва да търсим начин за излизане от това положение?

— Мисля, че намеци от този сорт са плод на болен мозък! — отсече Цимърман. — И честно казано, нямам време за глупости! Трябва да се връщам в спешното отделение, защото освен госпожица Уигънс имаме още два случая с подобни симптоми, при това също на наши служители! Сбогом, доктор Степълтън!

— Почакайте! — извика Джак. — Нека отгатна къде работят тези ваши служители! Сигурно в централизираното снабдяване, или са от сестринския състав, нали?

Доктор Цимърман спря на крачка от вратата и рязко се завъртя.

— Откъде знаете това? — остро попита тя.

— Започвам да виждам известни повторения — поясни Джак.

— Все още не съм в състояние да ги обясня, но присъствието им е безспорно. За сестрите бихме могли да очакваме нещо подобно, но не и за служителите от снабдяването, нали?

— Вижте какво, докторе — пристъпи към него Цимърман.

— Наистина сме ви задължени, че отново ни предупреждавате за наличието на острозаразна болест, но оттук нататък ще се оправяме сами! Нямаме нужда от параноичните ви предположения, ясно ли е?

— Почакай ме за минутка, Мери — обади се Мартин Шевю.

— Ще дойда с теб. Ако новите случаи са заразени с планинска треска, трябва да бъдем особено внимателни с микробиологичните проби…

Мартин грабна бялата си престилка от закачалката в ъгъла и се затича след високата жена.

Джак смаяно поклати глава. Всичките му посещения в тази болница бяха странни, включително и днешното. Само дето този път не го изгониха, а направо го зарязаха…