Робин Кук - Заплаха

Джак настоя да работи до късно, а Чет му донесе китайска храна. Но веднъж започнал, спиране нямаше. Около осем и половина звънна Колийн, разтревожена от закъснението. Наложи се Чет да го смушка в ребрата, за да го принуди да вдигне глава от микроскопа и да остави писалката.

След това възникна вечният проблем с велосипеда. След доста разгорещени спорове стигнаха до решението Чет да вземе такси, а Джак да върти педалите — както обикновено. Стигнаха пред входа на „Уилоу и Хийт“ почти едновременно.

Отвори им нощният пазач, който ги накара да се разпишат в някаква книга. После се натовариха в кабината на единствения действащ асансьор и Джак натисна копчето за единадесетия етаж.

— Ама ти наистина си бил тук! — учуди се Чет.

— Нали ти казах?

— Мислех, че ме будалкаш…

Вратите се плъзнаха встрани и Чет млъкна. Очите му се разшириха от изненада, съвсем като очите на Джак предишната вечер. Работата в студиото кипеше с пълна пара, сякаш не беше девет вечерта, а съвсем нормално работно време.

Стояха и гледаха оживлението, никой не им обръщаше внимание.

— Добро посрещане — отбеляза Джак.

— Може би някой трябва да им каже, че работното време е свършило — озадачено промърмори Чет.

Джак надникна в офиса на Колийн. Осветлението беше включено, но вътре нямаше никой. Точно срещу отворената врата видя Алис, приведена над чертожната дъска.

— Извинете… — промърмори той. Беше му неудобно да прекъсва работата й, но тя изобщо не вдигна глава. — Хей, здравейте…

Момичето най-сетне се изправи и го погледна, в очите му се появи смущение.

— Моля да ме извините! — грабна някакъв парцал да се избърше и протегна ръка: — Добре дошли… Наредено ми е да ви посрещна и да ви заведа в арената…

— Охо — промърмори полугласно Чет. — Нещата тръгват зле. Очевидно ни вземат за презрени християни…

— На нашата арена жертваме творци, а не християни — засмя се Алис.

Терез и Колийн ги поздравиха с въздушни целувки, които явно бяха на мода между тези стени. Леко докосване по бузата и мляскащ звук, от които Джак изпита леко неудобство.

После преминаха върху същността на работата. Терез ги накара да седнат зад масата, а Колийн започна да им показва различните скици, придружени с кратък обяснителен коментар.

И на двамата им беше интересно. Особено им харесаха хумористичните скечове, според които Оливър Уендъл Холмс и Джоузеф Листър провеждат инспекция в една от болниците на „Нешънъл Хелт“, по време на която са особено строги по отношение на измиването на ръцете. В края на всеки скеч тези известни личности от историята на медицината споделят задоволството си от нивото на хигиената в „тази“ болница в сравнение с „другата“…

— Това е в общи линии — рече най-сетне Терез и отмести триножника. — Какво ще кажете?

— Добри са и вероятно ще имат ефект — рече Джак. — Но едва ли си струват парите, които ще хвърлите за тях…

— Но те се отнасят именно до качеството на медицинското обслужване! — възрази Терез.

— Косвено — рече Джак. — Абонатите на „Нешънъл Хелт“ ще бъдат далеч по-доволни, ако милионите за тези клипове бъдат използвани за реалното им медицинско обслужване…

— Аз пък ги харесвам — заяви Чет. — Свежи са, бликат от чувство за хумор. Направо са чудесни!

— Предполагам, че под „другата“ болница имате предвид конкуренцията — промърмори Джак.

— Естествено — кимна Терез. — Но би било проява на лош вкус, ако назовем „Дженерал“ по име, особено в настоящия момент.

— Техните проблеми се задълбочават — информира я Джак.

— Имат нов случай на острозаразна болест. Трети в рамките на три дни…

— Това е ужасно! — възкликна младата жена. — Надявам се, че този път нещата ще стигнат до медиите! Или пак греша?

— Не знам защо продължаваш да повдигаш този въпрос! — остро отвърна Джак. — Такива неща не могат да останат тайна!

— Могат и още как! — разгорещено рече Терез. — Особено ако „АмериКеър“ продължава сегашната си практика!

— Хей, пак ли се захапахте? — изгледа ги разтревожено Чет.

— Това е спор с продължение — поясни Терез. — Аз просто не мога да приема, че в качеството си на обществен служител Джак не желае да информира медиите, а оттам и обществеността, за наличието на тези ужасни болести!

— Вече ти обясних, че това не влиза в служебните ми задължения и моите шефове не пропускат да ми го напомнят! — остро отвърна Джак.