Робин Кук - Заплаха

— Какво искаш да й предам? — изгледа го продължително Хелън.

— Само първата част от това, което си научила. Че „Нешънъл Хелт“ има отлични постижения в областта на нозокомиалните инфекции… — На лицето му изплува широка усмивка:

— Нека продължава подготовката на рекламната си кампания, която със сигурност ще се пръсне като сапунен мехур!

— Но това означава да се простим със сметката на един голям клиент — предупреди го Хелън.

— Не е задължително — поклати глава Робърт. — Нали ти беше тази, която откри, че клиентът си пада по традиционната реклама с участието на известни личности? Оттогава насам непрекъснато го втълпяваме на Терез, но тя си знае своето. Ето какво мисля да направя: ще се свържа зад гърба й с някои от изпълнителите на особено популярните напоследък телевизионни сериали с медицинска тематика. Те се радват на голяма популярност и няма да имат нищо против малко лесни пари… Когато Терез се провали, ние просто ще предложим алтернативна рекламна кампания и ще оберем лаврите!

— Гениално! — промълви Хелън и слезе от страничната облегалка на креслото. — Колелото трябва да се завърти веднага! Отивам да се обадя на Терез Хейгън…

Върна се на работното си място и нареди на секретарката да я свърже с Терез. Докато чакаше, започна да прехвърля в главата си разговора с Робърт и доволно се усмихна. Беше се справила отлично, положението й във фирмата изглеждаше все по-добро.

— Госпожица Хейгън е долу, в „арената“ — съобщи секретарката. — Искате ли да я потърся там?

— Не — отказа Хелън. — Предпочитам да я видя лично. Излезе навън, прекоси тихото, покрито с дебели килими пространство на директорския етаж и започна да слиза по стълбите. Токчетата й звучно потракваха по металните стъпала. Хареса й идеята да поговори лично с Терез, при това далеч от враждебната обстановка на кабинета й.

Почука на рамката на отворената врата. Терез се беше привела над голяма маса, отрупана със скици и чертежи. Беше в компанията на Колийн Андерсън, Алис Гърбър и един непознат мъж, който минута по-късно й беше представен с името Нелсън Фридман.

— Получих информацията, от която се интересуваш — рече Хелън и я дари с малко пресилена усмивка.

— Добра ли е? — вдигна глава Терез.

— Много добра — кимна Хелън.

— Да я чуем тогава — облегна се назад Терез.

Хелън накратко й описа добрите резултати на „Нешънъл Хелт“ в областта на нозокомиалните инфекции. Към нея прибави и още нещо, което не беше споделила с Робърт: тези резултати са далеч по-добри от постиженията на „АмериКеър“.

— Отлично — усмихна се Терез. — Точно това ми трябваше. Благодаря ти за помощта…

— Радвам се да ти услужа — скромно рече Хелън. — Как върви подготовката на новата кампания?

— В общи линии много добре… Мисля, че в понеделник ще можем да предложим на Тейлър и Брайън нещо конкретно…

— Браво. Ако имаш нужда от нещо друго, просто ми звънни…

— Разбира се — кимна Терез и я изпрати до вратата.

Колийн я изчака да се върне на мястото си.

— Вярваш ли й? — попита тя.

— Да — кимна Терез. — Счетоводството не би рискувало да излъже за данни, които лесно бихме получили и по други пътища.

— Не разбирам как можеш да й се доверяваш! — тръсна глава Колийн. — Нима не забелязваш фалшивата й усмивка?

— Хей, не съм казала, че й се доверявам! — изгледа я продължително Терез. — Казах, че й вярвам по отношение на определена информация. Има разлика, нали? Може би забеляза, че не й казах нищо за това, върху което работим в момента…

— Между другото, не разбрах какво е мнението ти за това, върху което работим — направи гримаса Колийн. — Харесваш ли го?

Терез въздъхна и сведе поглед към пръснатите върху масата скици.

— Това с Хипократ определено ми харесва, но не съм сигурна за материалите, свързани с Оливър Уендъл Холмс и Джоузеф Листър… Няма спор — миенето на ръцете е нещо изключително важно за хигиената дори и в най-модерната болница. Но вкарано в клип, ми се струва твърде тривиално…

— Защо не поискаме мнението на онзи доктор, който снощи беше тук? — намеси се Алис. — Идеята беше негова, може би ще ни предложи още интересни неща…

— Джак е бил тук? — объркано я погледна Колийн.

— Просто се отбихме за малко — небрежно отвърна Терез и протегна ръка да нагласи една от скиците пред себе си.

— Защо не ми каза?

— Защото не си ме попитала — отвърна Терез. — Но искам да те предупредя, че в отношенията ми с Джак няма нищо скрито и те не почиват на романтична основа…