Робин Кук - Заплаха

— Да, както обикновено.

— Нещо специално ли търсите?

— Евентуалното присъствие на някакъв микроб — отвърна Джак и разпери ръце: — Страхувам се, че това е всичко, което мога да кажа…

— Веднага започваме — кимна Морийн. — Ще ви звъннем когато сме готови.

Най-сетне се прибра в кабинета и започна да проверява съобщенията си. Нямаше нищо интересно. Разчисти достатъчно място за папките на Лопес и Лагенторп, с намерението да запише на диктофон предварителните патологически заключения, а после да позвъни на роднините им. Възнамеряваше да се свърже дори с роднините на случая, по който работеше Лори, но забрави за него в момента, в който очите му се спряха върху обемистия екземпляр „Обща медицина“ на Харисън, който лежеше сред купчината други книги.

Измъкна томчето, отвори го на раздела за инфекциозните болести и потъна в четене. Материалът беше огромен — почти петстотин страници. Но Джак го преглеждаше с бързината на скенер, тъй като повечето неща му бяха познати от университета или професионалния опит.

Морийн се обади тъкмо когато започваше раздела за специфичните бактериални инфекции. Замразените проби бяха готови и той веднага тръгна към лабораторията. Отнесе малките стъкълца обратно в задушната си стаичка и премести микроскопа в центъра на бюрото.

Пробите бяха подредени по органи и той реши да започне с белите дробове. Впечатлиха го две неща — силната подпухналост на тъканта и липсата на бактерии.

Прехвърли се на сърцето и веднага разбра причината за абнормалното му разширение. Тъканта беше силно възпалена, а междуклетъчното пространство на сърдечния мускул бе запълнено с течност.

Превключи микроскопа на максимално увеличение. Клетките на вътрешносърдечните кръвоносни съдове бяха силно увредени. В резултат много от тях бяха обвити в миниатюрни съсиреци, които от своя страна бяха причинили безброй микроинфаркти!

Усетил как собствената му кръвоносна система се изпълва с адреналин, Джак бързо притегли обратно белодробните проби, подложи ги на максимално увеличение и откри това, което беше пропуснал при първия оглед: стените на кръвоносните съдове също бяха увредени.

Зае се с пробите от далака и отново се натъкна на подобна патология. Явно ставаше въпрос за значително и общовалидно откритие, което би трябвало да доведе до вярната диагноза.

Скочи на крака и се втурна към микробиологическата лаборатория при Агнес.

— Задръж посявката на Лагенторп! — каза на пресекулки той. — Получих една нова информация, която положително ще ти хареса!

Агнес с любопитство го изгледа през дебелите стъкла на очилата си.

— Става въпрос за ендотелиално 13 13 Endothelium — особен вид епител от гладки клетки с еднороден състав, които служат за предпазна обвивка на сърцето, кръвоносните съдове и лимфните жлези — Бел.пр. заболяване! — възбудено съобщи Джак. — Пациентът е страдал от остра заразна болест в отсъствието на бактерии. По дланите и стъпалата му се забелязват обриви в начална форма, а освен това е развил симптоми на остър апендисит. Можеш ли да отгатнеш на какво се дължи всичко това?

— На мускулно размекване — отвърна Агнес.

— Точно така! И накъде те насочва това заключение?

— Рикетция 14 14 Подобни на бактерия микроорганизми от рода rickettsia, пренасяни от поякообразни, с патогенно влияние върху човека и животните — Бел.пр. — прошепна Агнес.

— Бинго! — извика Джак и размаха юмруци срещу невидим противник. — Добрата стара треска, открита преди стотина години в Скалистите планини! Ще можеш ли да я потвърдиш?

— Това е толкова трудно, колкото и туларемията — въздъхна Агнес. — Отново ще се наложи да потърсим външна помощ. Съществува специална имунно-флуоресцентна техника за доказване на подобни случаи, но ние не разполагаме с нужните реактиви. Такива обаче с положителност има в Градската контролна лаборатория, тъй като през осемдесет и седма в Бронкс избухна малка епидемия от въпросната треска…

— Тръгваш веднага! — каза с нетърпящ възражение тон Джак. — Кажи им, че настояваме за спешни тестове.

— Добре — кимна Агнес.

— И да знаеш, че си истинска кукличка! — подхвърли той и се устреми към вратата.

— Почакай една секунда — спря го Агнес. — Искам да ти благодаря, че уведоми първо мен. Рикетцията е изключително опасна за нас, лаборантите. Колкото туларемията, ако не и повече…

— Което прави излишно предупреждението ми да бъдете крайно внимателни — кимна Джак.