Робин Кук - Заплаха

Обърна се и тръгна към масата на Чет. Приятелят му беше в мрачно настроение.

— По дяволите! — процеди той. — Ще ми трябва цял ден, за да проследя пътя на куршумите по начина, по който го иска Бингъм! Защо сам не го направи, да го вземат мътните?

— Ако имаш нужда от помощ, само свирни — рече му Джак.

— Май ще го направя — кимна приятелят му.

Джак се освободи от защитния костюм, облече нормалните си дрехи и включи зарядното устройство в контакта. После тикна под мишницата си досиетата на Лопес и Лагенторп и разтвори папката на Хестър. Бързо откри това, което му трябваше — името на сестра, регистрирана на същия адрес. Вероятно двете си разделяха наема на едно общо жилище. Преписа си телефона и се огледа за Вини, който тъкмо излизаше от помещението с хладилните камери, където беше оставил тялото на Лагенторп.

— Къде са пробите от двете аутопсии?

— Спокойно, аз имам грижата за тях — отвърна Вини.

— Искам да ги взема горе — поясни Джак.

— Сигурен ли си? — изгледа го помощникът му. Доставката на пробите за различните лаборатории беше едно от любимите му занимания, тъй като му даваше достатъчно време за чаша кафе.

— Сигурен съм — кимна Джак.

Получил пликчетата с пробите, той ги прибави към двете папки и тръгна за кабинета си. Но преди да стигне дотам, направи две отклонения. Първото беше в микробиологическата лаборатория на Агнес Фин.

— Впечатлена съм от туларемията, която откри вчера — посрещна го с комплимент Фин.

— Не знам защо всички ме поздравяват за нея — сви рамене той.

— Виждам, че имаш нещо за мен — рече Агнес, спряла поглед на купчината проби, която стърчеше изпод мишницата му.

— Разбира се, че имам — кимна Джак, измъкна пробите на Лопес и ги постави върху бюрото. — Това е друг случай на вероятна туларемия. Очаквай още една проба, но Лори Монтгомъри още не е приключила с аутопсията. Искам и двете да бъдат подложени на тест за туларемия.

— Няма да е трудно, защото външната лаборатория проявява голям интерес към случая, особено след изследванията на Хард. Сигурна съм, че ще получа резултатите още днес. Друго?

— Другото представлява загадка за мен — въздъхна Джак и започна да подрежда пробите на Лагенторп върху плота. — Нямам никаква представа от какво е починал този пациент. Зная само едно — причината не е нито чума, нито туларемия!

След това се зае да обяснява какво беше открил. Агнес прояви подчертан интерес към факта, че изследването на слюнката не е показало наличието на бактерии.

— Не ти ли мина през ума за вирус? — попита тя.

— Само дотолкова, колкото позволяват ограничените ми познания за инфекциозните болести — призна Джак. — Мина ми през ума за хантавирус, но липсват характерните кръвонасядания.

— Мога да направя съответните посявки — предложи Агнес.

— Добре — кимна Джак. — А през това време аз ще прочета няколко тома с описания на заразните болести. Кой знае, може пък да ми дойде някоя друга идея…

— Ще ме намериш тук — увери го Агнес.

Джак излезе от микробиологията и се насочи към хисто-логическата лаборатория на петия етаж.

— Събудете се, момичета — извика една от лаборантките. — Имаме посетител!

Просторното помещение се огласи от весел смях.

Джак също се усмихна. Винаги му беше приятно да идва тук. Жените зад лабораторните маси винаги бяха в добро настроение. Най-много му харесваше Морийн О’Конър — червенокоса красавица с едър бюст и дяволит блясък в очите. Очите му пробягаха по масите и със задоволство се спряха на стройната й фигура. Приведена над масата, Морийн бършеше ръцете си в кърпа, а предницата на престилката й беше оцветена във всички цветове на дъгата.

— Добре дошъл, доктор Степълтън — поздрави с приятен контраалт тя. — Какво можем да направим, за да удовлетворим желанията ви?

— Имам нужда от една услуга — рече Джак.

— Момичета, той каза „услуга“ — извика Морийн. — А това означава, че трябва да му поискаме нещо в замяна, нали така?

Помещението отново се огласи от весел смях. Всички в центъра знаеха, че Джак и Чет са единствените ергени сред лекарския състав и това ги превръщаше в обект на многобройни закачки.

Джак стовари мострите на близката масичка и започна да ги подрежда.

— Искам замразяване на хистологичните проби на Лагенторп — обяви той. — Само по няколко лентички от всеки орган. Разбира се, едновременно с това ще пожелая да видя и нормалните проби…

— Грам-отрицателни искате ли? — попита Морийн.