Робин Кук - Заплаха

Приключи с вътрешния оглед, взе необходимите проби и отдели настрана тази от белите дробове, която възнамеряваше да качи горе при Агнес Фин. Същото щеше да направи и с пробите от Джой Хестър и Доналд Лагенторп, които след това щеше да изпрати за сравнение и допълнителен тест за туларемия във външната микробиологическа лаборатория.

Чуха гласовете на по-ранобудните патолози откъм умивалнята и коридорите едва когато приключваха със зашиването на трупа.

— Най-сетне се появиха и нормалните хора — промърмори Вини.

Джак не отговори.

Вратата на умивалнята се отвори. В залата за аутопсии се появиха две фигури, облечени в гротескните защитни скафандри. Бяха Чет и Лори.

— Свършихте ли, момчета? — подвикна жизнерадостно Чет.

— Аз нямам вина — промърмори с извинителен тон Вини. — Тоя луд колоездач беше твърдо решен да започнем още преди да е изгряло слънцето…

— Какво ти е мнението? — попита Лори. — Чума или туларемия?

— Склонен съм да приема туларемия — отвърна Джак.

— Ще станат четири случая, ако и онези двамата са същите — отбеляза Лори. — Според разпределението, което направих, ти ще аутопсираш Лагенторп, а аз ще се заема с Хестър.

— Няма да е зле, ако срежа и Хестър — промърмори Джак.

— Това не е наложително, защото днес нямаме Бог знае колко аутопсии — поклати глава младата жена. — Основната част от докараните през нощта нямат нужда от отваряне. Не е справедливо да лапнеш всички парчета от тортата…

В залата настъпи оживление. Хората от помощния персонал вкарваха количките с телата и ги разпределяха по съответните маси. Лори и Чет се отдалечиха, готови да започнат работа.

Джак и Вини довършиха затварянето на трупа и със съвместни усилия го прехвърлиха върху количката.

— Колко време ще ти трябва да подготвиш Лагенторп? — попита патологът.

— Ама тоя велосипедист напълно е превъртял! — оплака се Вини. — Няма ли преди това да изпием по чаша кафе, като нормални хора?

— Дай да обработим и този, после цял ден можеш да пиеш кафе — тръсна глава Джак.

— Как не — изръмжа Вини. — Нали веднага ще ме лепнат за някой друг?

Обърна се с недоволна физиономия и започна да тика количката с Мария Лопес към изхода. Джак пристъпи към масата на Лори, която беше погълната от външния оглед на трупа.

— Горката женица е била само на тридесет и шест — промълви тя, усетила го до себе си. — Жалко за нея…

— Откри ли следи от ухапвания, драскотини?

— Нищо, с изключение на леко одраскване по крака, вероятно причинено от самобръсначка или депилатор — поклати глава Лори. — Но около него липсват следи от зачервяване и това ме кара да мисля за случайност… Друго е любопитното тук — тази жена е имала очна инфекция…

Протегна ръка и внимателно повдигна клепачите на трупа. И двете очи бяха силно зачервени, с изключение на роговицата, която си оставаше абсолютно чиста.

— Открих видимо увеличение на лимфните възли около ушните миди — добави Лори и посочи добре очертаните подутини под ушите на пациентката.

— Интересно — промърмори Джак. — Това е един от характерните признаци за туларемия, но при другите го няма. Ако откриеш още нещо необичайно, веднага ме повикай…

Прехвърли се при Чет, който с видимо удоволствие обработваше един труп, надупчен като решето от куршуми. В момента фотографираше входните и изходни рани. Забелязал приятеля си, той подаде фотоапарата на Сал и пристъпи към него.

— Как беше снощи?

— Точно сега ли трябва да ти давам отчет? — изръмжа Джак.

Лунните доспехи едва ли бяха най-подходящото облекло за провеждане на приятелски разговори.

— Стига де, нищо не ти пречи да ми разкажеш с две думи — ухили се зад маската си Чет. — При мен нещата се развиха супер! След „Чайна Клъб“ Колийн ме покани в жилището си на Шейсет и шеста — изток!

— Радвам се за теб — промърмори Джак.

— А вие какво правихте?

— Няма да повярваш — рече с въздишка Джак.

— Хайде де! — нетърпеливо го изгледа приятелят му.

— Първо се отбихме в нейната служба, а после дойдохме тук…

— Прав беше — озадачено го изгледа Чет. — Не ти вярвам!

— Понякога най-трудно се възприема именно истината — отсече Джак и се върна на масата си, където вече го чакаше Вини с тялото на Лагенторп. Предпочете да помогне на намусения си сътрудник да прехвърлят трупа, вместо да бъде подлаган на разпит от приятеля си. Освен това изпитваше нетърпение и му се искаше час по-скоро да започне работа по новия случай.