Робин Кук - Заплаха

— От лабораторията ли ти се обадиха? — пожела да узнае Калвин.

— Не. Новината ми съобщи една от асистент-патоложките.

— В службата ли си?

— Разбира се — отвърна Джак. — И бачкам като луд!

— Туларемия, значи… Май ще е най-добре лично да се запозная със случая. Досега не съм имал подобен шанс…

— Днес следобед за мен също беше първият — призна Джак.

— Искам всичко да бъде запазено в тайна — избоботи Калвин. — Няма да звъня на Бингъм, тъй като тази вечер тъй и тъй нищо не може да се направи. Но ще го запозная с хода на събитията утре сутринта, по-раничко… Така ще му дам възможност да се обади на главния комисар, а тя вероятно ще свика по спешност Съвета по здравеопазването…

— Окей — кимна Джак.

— Значи тайна, а? — гневно попита Терез, след като го изчака да остави слушалката.

— Не е по моя воля — сви рамене Джак.

— Знам, знам — иронично го изгледа тя. — Не ти влиза в работата…

— Вече си докарах достатъчно бели на главата — ядосано каза той. — За чумата отидох направо при главния комисар и за малко не ме уволниха! Не виждам смисъл да го правя пак. Утре сутринта новината ще се разчуе, има си канали за това…

— А какво ще стане с хората от болницата, за които се подозира чума? — попита Терез. — Може би са лепнали именно тази нова болест, а не чума! Според мен трябва да ги уведомиш веднага!

— Въпросът ти е уместен — кимна Джак. — Но в случая няма особено значение, тъй като туларемията се лекува абсолютно по същия начин като чумата. Ще изчакаме до сутринта, от която и без това ни делят само няколко часа…

— А какво ще стане ако аз алармирам пресата? — изгледа го младата жена.

— Моля те да не го правиш — въздъхна Джак. — Чу какво е мнението на шефа ми. Започне ли да рови, без съмнение ще разбере, че аз съм пуснал духа от бутилката…

— Ти не обичаш рекламата в медицината, нали? — остро попита Терез. — Аз пък не си падам по лавирането!

— Амин — въздъхна Джак.

Тази сутрин Джак се събуди в пет и половина, въпреки че вече втора вечер си лягаше далеч по-късно от обикновено. В главата му се въртяха мисли за абсурдите в живота и най-вече за случая на туларемия, който се появява едва ли не в разгара на чумна епидемия. Едно доста любопитно съвпадение, особено предвид факта, че и двете диагнози беше поставил лично той. Това беше победа, чиято най-малка награда бяха десетте долара и двадесет и пет цента, спечелени от Калвин и Лори.

С подобни мисли в главата едва ли ще заспя отново, рече си с въздишка той. След което стана, направи си закуска и някъде преди шест вече въртеше педалите към центъра. По това време на деня трафикът беше слаб и той взе разстоянието до службата за рекордно кратко време.

Насочи се право към дежурната стая, надявайки се да завари Лори и Вини, но и двамата още не бяха дошли. Върна се обратно в приемната и леко почука на вратата на Джанис. Дребничката жена изглеждаше по-уморена от всякога.

— Божичко, каква нощ! — въздъхна тя.

— Много работа?

— Истински ужас! — кимна Джанис. — Особено с тези нови случаи на инфекции. Какво става в „Дженерал“?

— Колко са днес?

— Три. Като нито един от тях не реагира на чумните тестове, въпреки че именно такава е била предполагаемата диагноза. Изключително скоротечни, пациентите са починали в рамките на дванадесет часа след първите симптоми. Започвам да се плаша…

— Всички досегашни случаи са скоротечни — отбеляза Джак.

— Как мислиш, дали отново става въпрос за туларемия? — погледна го Джанис.

— Твърде вероятно — кимна Джак. — След като казваш, че не реагират на чумните тестове… Нали не си говорила с никого за диагнозата на Сюзън?

— Не съм, въпреки че един-два пъти едва не си отхапах езика. От горчив опит зная, че задачата ми е да събирам информация, а не да я споделям с другите…

— Вече и аз имам този опит — въздъхна Джак. — Приключи ли с тези три папки?

— Твои са — кимна Джанис.

Джак взе папките и ги пренесе в дежурната стая. Отсъствието на Вини го принуди да си направи кафето сам. Настани се зад бюрото с димяща чаша в ръка и потъна в четене.

Почти веднага се натъкна на един доста любопитен факт. Първият случай беше 42-годишна жена на име Мария Лопес, служителка в централизираното снабдяване на „Манхатън Дженерал“! На всичкото отгоре беше работила в една смяна с Катрин Мюлер!

Затвори очи и направи опит да разсъждава трезво. Как е възможно двама души от един отдел да се разболеят от две различни острозаразни болести? Това не може да бъде съвпадение. Заразата им положително е свързана с работната среда. Но въпросът е как?